Нарът е известен като културно растение на народите от най-дълбока древност. За него се споменава и в Стария завет.
В Древен Египет той е бил почитан като символ на плодовитостта и е бил използван като лекарство. В гробницата на фараона Аменхотеп (1375-1358 г. пр. н. е.) е намерена рисунка на плода.
Нарът представлява храст или малко дърво с гъста корона. Обикновено живее до 50-70 години, а отделни дървета до 300 години. Цветовете му са едри и красиви, яркочервени, с многобройни тичинки в дълги прашници. Поради дългия си период на цъфтеж и голямо количество едри и красиви цветове, нарът се използва и като декоративно растение.
Ароматният и освежаващ сок от плода съдържа до 20 % захари, 9 % киселини (лимонова и ябълчена), от 0,208 до 0,218 % минерални вещества, в това число манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед. Богат е на витамините С, В1, В2, В6, В12, Р, съдържа и малко витамин А.
В него има дъбилни и багрилни вещества, флавоноиди, катехини, белтъци, 15 на брой аминокиселини, азотни вещества, нишесте, целулоза, течни масла, съдържащи витамин Е.
Кората на плода се използва като отвара при остро стомашно разстройство и против тения. С цветовете пък може да се боядисват вълна и коприна.
В народната медицина нарът се употребява при трескави състояния, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, при лечение на туберкулоза, пневмония, бъбречни кризи, дерматити, изгаряния и отравяния.
Сокът на киселите и сладко-киселите нарове се препоръчва при диабет.
Плодовете на нара се употребяват в суров или консервиран вид и могат да послужат за оцветяване на сладкарски изделия и сладолед. Сварен и сгъстен, наровият сок се използва като подправка в източните печени месни, птичи и рибни ястия.
Гренадинът - сок от нар с добавка на захар, е неотменна част от много класически коктейли.