Максимата, че животът е кратък, е стара и все така вярна. Не ако обаче вземем предвид колко се е променила продължителността на живот само за последните 100 години, особено в някои страни, пише здраве.bg.
Защото според статистиката хората в развитите страни, обикновено живеят над два пъти по-дълго, отколкото техните предци, и не тези от хилядолетия назад, а само преди век. Това буквално превръща 70-те в новите 30, се казва в коментарите към ново американско изследване.
Спадът в ранната смъртност е осезаем през изминалия век – или за последните четири поколения – факт, който вече подлага под въпрос традиционните теории за стареенето, отбелязва Оскар Бъргър, водещ автор на проучването, подчертавайки, че прогресът е много рязък и съвсем скорошен според параметрите на еволюцията.
Но по-важното послание от проучването е, че може би нашите преценки за границата на продължителността на човешкия живот са твърде ниски. Данните на направената анкета анализирали смъртността и продължителността на сегашния живот в западния свят и го сравнили с този на предшествениците ни.
Оказва се, че смъртността при хората е намаляла толкова значително, че разликата в продължителността на живота между праисторическите хора и съвременното население е по-голяма от разликата между същите тези праисторически ловци и дивите шимпанзета.
Например, за предшествениците ни е било 100 пъти по-вероятно да умрат преди навършването на 15-годишна възраст в сравнение със съвременното население да речем на Япония и Швеция. Според резултатите от изследването, вероятността праисторическите ловци да умрат на възраст от 30 години била толкова голяма, колкото съвременните японци да починат на 72 години.
Продължителността на човешкия живот не се е увеличила постепенно в течение на хиляди години. Големият скок е станал факт след 1900 г. по време на това, което авторите на доклада наричат "бързият революционен скок". Но какво е допринесло за понижаването на смъртността през последния век?
Чистата вода, по-добрите храни, лекарства и подслон са важни фактори за оцеляването, разяснява Бъргър, но е трудно да се определи кое от тях е оказало най-силен ефект и кога.
Много места по света не са се облагодетелствали от сериозното нарастване на продължителността на живота, допълва авторът. В по-мащабен план социологическата анкета поставя под съмнение идеята, че генетичните мутации по време на човешкия живот пречат на хората да живеят доста по-дълго.
Без абсолютно никаква промяна в генетичния код сме постигнали съвсем ново и по-ниско ниво на смъртност на тази възраст, без да се налага да "поправяме" която и да е от мутациите в нашите гени, за които е имало много мнения, че причиняват фатални промени в човешкото тяло по различни начини.
Други експерти не са толкова сигурни по този въпрос. Роналд Лий, директор на Центъра по икономика и демография на стареенето в университета на Калифорния в Бъркли, се съмнява, че откритията на текущото изследване поставят под съмнение досегашните научни доводи относно продължителността на живот на хората.
"Ниската смъртност в наши дни не е задължително несъвместима с теориите, взимайки предвид невероятния напредък на медицината, качеството на водата, подобряването на канализационните системи, храненето, контрола над насилието и инцидентите. Въпросът е, че все още не са ни известни границите, ако разбира се има такива, по отношение на това колко по-дълго от днес могат да живеят хората в бъдеще, щом нещата така са се променили през последните два века", заключва Лий.
