Ако сливиците са бариера за инфекциите по горните дихателни пътища, то апендиксът има същата функция, но за микробите в чрeвната флора, казват повечето медици.

До днес учените спорят дали и защо е необходим апендиксът (в превод от латински "придатък"). Някои го смятат единствено за рудиментарен орган, други го определят като важно звено на имунната система, трети пък му приписват почти мистични функции.

Дълго време апендиксът е считан за излишен орган. Създателят на имунологията Иля Мечников смятал, че израстъкът не изпълнява никаква полезна функция. Според него, ако бъде отстранен, това нямало да се отрази на физиологичните процеси в организма, а в напреднала възраст той често напълно атрофира.

Днес апендиксът предизвиква все по-голям научен интерес. По неговите стени (под слоя лигавица) учените са открили голямо количество лимфни фоликули, които предпазват червата от инфекции и онкологични заболявания.

Заради изобилието от лимфна тъкан, апендиксът е наричан "чревна сливица".

Най-новите данни карат лекарите да променят отношението си към този орган. За съжаление, възпаление на апендикса (апендицит) може да възникне при всеки човек и по всяко време от неговия живот. Най-често това става в периода между 30-40 години, като жените страдат от този проблем 2 пъти по-често отколкото мъжете.

Своевременната операция осигурява пълно оздравяване. Фатални резултати се наблюдават само при тежки усложнения, но в не повече от 0,02-0,45% от случаите.

Всички специалисти днес са единодушни, че в апендикса могат да се заселят и активно да се размножават вредни микроорганизми, но "специален" възбудител за развитието на апендицит не е открит. Наблюденията показват, че от това заболяване страдат по-често тези, които консумират месна храна (тя способства за гниенето и ферментацията в червата), а при децата причина за възпалението на апендикса могат да бъдат глистите.

Според редица учени, апендицит може да се развие, ако в организма има огнища на хронично възпаление като кариеси, възпалени сливици и т.н. Лимфната тъкан на апендикса може да се включи в борбата с инфекцията. Затова, за да се намали рискът от апендицит, храненето трябва да бъде разнообразно, а чревните паразити и хроничните инфекции да се лекуват своевременно.

При продължителна болка в корема лекарската помощ е задължителна. Изследването трябва да се проведе бързо, за да се установи съдържанието на левкоцитите в кръвта. Ако те са 20 хиляди в микролитър (при норма 4-9 хиляди), съществува голяма вероятност от развитието на апендицит. Ако има някакви съмнения, те се проверяват с помощта на ултразвук.

Операцията при апендицит (апендектомия) се провежда под пълна упойка и продължава 15-20 минути. За днешната медицина тя не е сложна. В по-нататъшния живот апендиксът не ви застрашава с никакви неприятности: За храносмилането той не е нужен, а ролята му на  защитник от инфекции се разпределя между другите органи на имунната система.