Прокрастинация е понятие в психологията, което означава склонността към постоянно отлагане до последния възможен момент на неприятните, но важни мисли и задачи. Времето се хаби за ненужни дреболии.
Как възниква?
Причините могат да бъдат много: живот изпълнен с безкрайни задължения, лоша организация, липса на ясна цел или на яснота как да бъде свършена дадена задача, неудовлетвореност, страх от критика, ниска продуктивност, ниско самочувствие или неспособност за отстояване на мнение, нежелание за поемане на отговорност.
За прокрастинация човечеството губи два пъти повече време, отколкото за работа и ситуацията се влошава всяка година. Например - популярността на социалните мрежи е пряко следствие от нея.
Кога е възникнала?
Най-вероятно тя е възникнала още преди 40 хил. години. За нея говорят много древногръцки автори, най-известният персонаж е от руската класика – Обломов. За първи път като научно понятие е формулирана през 1992 г.
Световната здравна организация смята, че за 52% от хората тя представлява сериозен всекидневен проблем. В някои райони на Земята тя е особено разпространена – Африка, Хаити, Хондурас, Русия.
Има три основни критерия, по които може да се определи поведението на човек като прокрастинация: контрапродуктивност, безполезност, отсрочване. В една или друга степен това състояние е познато на повечето хора и до определено ниво е нормално. Става проблем обаче, когато се превръща в „нормално” работно състояние, в което човек прекарва по-голяма част от времето си.
Човек отлага всичко важно за после, а когато всички срокове са изпуснати, или се отказва от планираното, или се опитва да свърши всичко планирано на един дъх за нереално кратко време. В резултат има неприятности в работата, изпуснати възможности, финансови загуби, влошаване на отношенията с колегите и началниците.
При някои хора с по-тежка форма проблем представлява даже да станат сутрин от леглото и да се измият, да не говорим да се облекат и да отидат на работа.
Прокрастинацията може да предизвика стрес, чувство за вина, загуба на продуктивността, недоволството на околните заради неизпълнената работа. Комбинацията от тези чувства и преразхода на сили предизвиква нейното хронифициране.
Съществуват множество теории, които се опитват да обяснят това явление, но нито една не е общопризната и универсална. Открито е, че във възникването ѝ е замесена префронталната кора – област на мозъка, отговаряща за сложните поведенчески и когнитивни функции, в това число планирането и вниманието.
Определена рецепта, гарантираща избавянето от нея не съществува.
В рамките на управление на времето и придобиване на навици за планиране, съществуват ред психологични методики, позволяващи в по-голяма или по-малка степен да се намали нивото на прокрастинация, и по такъв начин да увеличи производителността на труда, което води след себе си повишаване на удовлетвореността от живота и избавяне от стреса.
