Не винаги осъзнаваме вътрешния диалог, който водим със себе си, но той съществува като фон на всичко, което правим. Този разговор, който провеждаме наум или на глас е инструмент, подпомагащ или затрудняващ емоционалното ни състояние.

Вътрешният диалог не трябва да се разглежда като нещо ненормално – това е феномен, присъщ на всички хора. Може да го сбъркаме със слуховите халюцинации, при които човек си мисли, че някой му казва какво да прави, но второто е патологичен процес, който в никакъв случай не бива да се подминава.

Като цяло хората имат сходни модели на мислене и премисляне – това е етап, който психолозите наричат размишление. Ако имаме проблем с тревожността, по-често ще ни навестяват неспокойни мисли. По сходен начин, ако сме по-депресивни личности, ще сме лесно податливи на тъжни и меланхолични състояния на духа и тялото.

За да променим по някакъв начин вътрешния си диалог, трябва да разкрием мислите и чувствата си, а този процес е някак неестествен за повечето мъже и жени. Нека просто останем необезпокоявани някъде и се запитаме какви са чувствата ни в този момент.

Може би ще ни е по-лесно, ако запишем на лист хартия нещата, които ни дойдат наум, като съставим  и списък с думи, описващи нашите чувства, за да се опитаме да идентифицираме какви емоции изпитваме в дадения случай.

Необходимо е да използваме вътрешния диалог, за да изброим всички позитивни случки, събития и хора в ситуация, когато сме се провалили или сме угнетени от нещо.

С този допълнителен вътрешен стимул много по-бързо ще преодолеем неприятните житейски сюжети, за да се изправим и да продължим напред към следващата по-добра възможност.