Немалко хора отказват рентгенографски или флуорографски изследвания поради страха си от облъчване, пише здраве.bg. Някои заболявания и травми изискват такава диагностика да се провежда дори няколко пъти годишно. Уврежда ли всъщност тя нашето здраве?
Безусловно йонизиращото излъчване не е полезно за организма. С това не спорят и специалистите-рентгенолози. Затова и рентгенографски изследвания не се правят на деца под 15 години и на бременни и кърмещи жени, ако за това няма преки медицински показания.
Детският организъм расте, а това означава, че неговите клетки се делят много по-често от тези на възрастните. Колкото по-голямо е количеството на деленията (на митозите), толкова по-висок би бил процентът на техните мутации под въздействието на йонизиращото облъчване. Това пък значи, че процентът тези мутации да провокират една или друга болест автоматично става по-висок.
Не случайно рентгенолозите и лаборантите получават допълнителни дни отпуск и парични добавки.
Но към проблема с облъчването трябва да се подхожда претеглено. Рентгенографското изследване на гръдния кош например позволява навреме да се диагностицира евентуалното наличие на туберкулоза или рак на белите дробове, когато още не са засегнати лимфните възли.
Също така според предписанията всяка жена, навършила 40 години, трябва поне веднъж годишно задължително да изследва гърдите си на мамограф.
Според статистиката за заболеваемостта от туберкулоза и рак, у нас се правят твърде малко рентгенографски изследвания.
Често възниква и следният въпрос: Каква доза облъчване може да получи човек без вреда за неговото здраве?
Хората могат условно да се разделят на три групи. Първата е профилактична, т.е. здравият контингент. За тази група безопасната годишна доза е един милисиверт (мСв или mSv).
Втората група са онези, на които се назначават рентгенографски снимки поради заболявания на вътрешните органи (но не и рак). Третата група са онкологично болни и такива с множество травми.
По мнение на специалистите, увеличаването на дозата до пет милисиверта годишно не носи непосредствена опасност за здравето. Те едновременно с това подчертават, че без необходимост не е редно да се назначава рентген, а флуорографията трябва да се прави веднъж годишно, за да се изключат по-сериозните заболявания.
* Вилхелм Конрад Рьонтген (1845–1923) е немски физик, който на осми ноември 1895 г. открива и документира електромагнитно излъчване, известно днес като рентгеново (на името на учения). Той нарича лъчението Х-лъчи, тъй като тогава тяхната природа е била непозната. Първата рентгенова снимка Вилхелм Рентген направил на ръката на съпругата си. Апаратът, създаден от Рьонтген за тази цел, е познат като рентгенов апарат. За своето откритие той получава първата Нобелова награда за физика през 1901 г.
