Темата за постите е интересна от културна, религиозна, философска и историческа гледна точка. Значението им за организма и влиянието им върху здравето често предизвикват разгорещени дебати.
Любопитно е и да се проследи „еволюцията” на постенето. Древният човек е прекарвал определени периоди от годината без животинска храна, защото не е успявал да си я набави. Религиозният пост е свързан не толкова с определено хранително поведение, а по-скоро с аскетизъм и борба с греха.
Напоследък на преден план излиза въздържанието от различни видове храни – не само постене, но и вегетарианство, веганство, суровоядство. А също и с други форми на избягване на забраняване на определени продукти например протеинова диета или палеолитната диета. Идеята на тези ограничения обаче е коренно различна – те са опит на алиментарно презадоволения през всички сезони съвременен човек да избере онова, което е полезно за организма му.
Жалкото в случая е, че често тези съвременни течения са твърде крайни и ефектът върху здравето по-скоро отрицателен.
Вкусната и калорична храна е удоволствие за мозъка, въздържането от нея – също
На пръв поглед това твърдение звучи малко парадоксално, но дали наистина е така. В предишната статия ви разказах за серотинина – една от молекуите на удоволствието. Различни проучвания са доказали, че след прием на обилна, калорична, богата на въглехидрати (захари) и мазнини храна се увеличават нивата на аминокиселината триптофан в кръвта, превръщането на триптофана в серотонин в мозъчните неврони и освобождаването му в синапсите.
Синапсът е мястото, където се допират мембраните на две нервни клетки и там те си обменят различни молекули, наречени невромедиатори. Нервната клетка синтезира серотонин и освобождавайки го в синапса, изпраща на съседната нервна клетка съобщение, че трябва да се почувства щастлива.
Но какво се случва със серотонина, попаднал в синапса, с молекулата, която метафорично разгледахме като добра новина. След известно време нервната клетка, изпратила новината, поглъща обратно част от него. Тази реабсорбция се осъществява с помощта на рецептори. При продължително въздържане от прием на сладки и мазнини храна броят им намалява следователно намалява способността на нервната клетка, изпратила “щастливата” молекула да погълне отново освободения в синапса серотонин.
Благодарение на това концентрацията му в синапса остава висока по-продължително време и нервната клетка, която приема съобщението се чувства щастлива по-дълго.
Докато щастието от обилното нахранване се получава мигновено, то щастието чрез въздържание (и намаляване на броя на рецепторите) се постига след лишения в продължение на няколко дни. И в двата случая обаче говорим само за нюанси, а не за цялостна промяна на чувствата и настроението.
Доставката на минерали и микроелементи с храната е важна, но по-важно е тяхното усвояване
Любимият аргумент на противниците на постенето и вегетарианството е развитието на недоимъчни състояния – например на желязодефицитна анемия. Любимият контрааргумент на привържениците пък са спанакът и копривата. Всъщност човешкият организъм съдържа около 3-4 грама желязо – част от него влиза в състава на хемоглобина (белтък, който свързва и пренася кислорода в кръвта), миоглобина (белтък, който свързва и пренася кислорода в мускулите) и други ензими.
Друга част се съхранява в депа, пак свързани с различни белтъци. Дефицитно състояние се развива, когато депата се изчерпят. Загубата на желязо се осъществява с отпадането на мъртви клетки (от кожа и храносмилателен тракт), с менструацията при жените, при кръвозагуба.
А презареждането става чрез усвояването му в червата. Както в организмът, така и в храната желязото е под формата на йони – за разлика от електронеутралните атоми, които изграждат, да речем, пирона. В растителните храни преобладава двувалентното желязо (феройони), което трябва да се окисли до тривалентно (ферийони), за да се усвои. Освен това съдържащият се в месото ферийон е в центъра на порфиринов пръстен (аналогичен на пръстена, в който е включено желязото в човешкият хемоглобин) и това допълнително улеснява усвояването му.
Друг важен йон е калциевият. За да се усвои и за да се натрупа в костите, са нужни оптимални количества витамин Д, има отношение и към обмяната на веществата, имунния отговор, а може би и към настроението. Прекурсори (вещества, от които може да се синтезира в организма) на този витамин са холекалциферолът, който се съдържа в храни от животински произход, и ергокалциферолът, който се съдържа в растителни храни.
Най-богати на холекалциферол са тлъстите океански риби - сьомга и херинга, риба тон, съдържа се в млечните продукти (най-много в сирена и кашкавал, по-малко в киселото и още по-малко в прясното мляко, а в обезмаслените млека почти никак освен ако не е изкуствено добавен).
От растителните храни най-богати на ергокалциферол са някои видове гъби.
Ако въпреки важността на витамин Д, смятате консумацията на мляко и млечни продукти по време на пости за прекалено либерална и сте решили да ги изключите от менюто си, то добре би било да се излагате на слънце за по 10-15 минути дневно, за да се синтезира в кожата този изключителен витамин, запасите от който вече са се поизчерпили през зимата.
Как непълноценната храна изяжда мускулите, ще разберете утре във втората част на статията!
Автор: д-р Весела Георгиева
Прочетете още:
Постете само, ако сте напълно здрави!
Постите – духовно и физическо пречистване
Най-добрите постни заместители на месото