Карамфилът, продаван като красиво цвете в цветарниците, няма нищо общо с този, използван за подправка. Тази ароматна билка всъщност се добива от дървото Syzygium aromaticum от семейство Myrtaceae.
Родината му са известните като „Островите на подправките” Молукски острови, част от Индонезия. Днес плантации с подправката се откриват в Мадагаскар, Занзибар, Индия, Карибските острови и др.
Вечнозеленото карамфилово дърво достига до внушителните 20 метра във височина. Големите листа са в комбинация с цъфтящи в аленочервени цветове. Когато цветните пъпки от първоначално светли постепенно станат аленочервени, са готови за бране.
Макар отдалечеността на родината на карамфила, в Европа и Близкия изток, подправката е позната от хилядолетия. Там той най-често е използван в сладкарството, докато по света се радва на много по-широко приложение.
Тази очарователна подправка е може би най-широко използваната в света. В Индия например се явява като основна подправка за моголската кухня.
Тя влиза в състава на северния вариант на екзотичната подправка гарам масала. В мексиканката кухня пък най-често карамфилът се използва в комбинация с канела и кимион, най-вече за придаване на аромат на сосовете моле.
Изобщо кулинарната употреба на карамфила е изцяло в зависимост от географската ширина. Често се използва за ароматизиране на птиче и други меса, както и на печена риба.
Една от най-интересните употреби на карамфилът е в Етиопия. Там, при приготвянето на кафе, кафените зърна се изпичат заедно с карамфил и кардамон непосредствено преди приготвянето на напитката. Освен в кафе, карамфил се включва и в други топли напитки като греяно вино.
Карамфилът се включва в състава на някои туршии. Едни от най-известните подправки в света също включват карамфил – индийското къри, сос Уорчестър, китайската „Пет подправки” и други. У нас обаче най-често карамфил се добавя в апетитните коледни сладки.
