Индришето е вечнозелен полухраст (от типа на мушкатото и здравеца) с розови цветове и специфичен аромат. Латинското му название е Pelargonium roseum, а лезетра и пеларгония са другите имена, с които това растение е познато. Поради приятната си миризма - етеричното масло от индрише се използва широко в парфюмерията и козметиката, а също и при производството на някои хранителни продукти (най-вече сладка и компоти), както и за ароматизиране на алкохолни напитки.
Произход
За родина на индришето се счита Южна Африка. Пренесено е в Европа около 1690 година, а през 1819 година във Франция за първи път започват да добиват етерично масло от тази растителна култура. Днес най-големите насаждения на индрише се намират в България, Алжир, Италия, Испания, Мароко, Индия, Япония, Русия, Грузия и Армения.
Химичен състав и употреба
Тази своеобразна билка е богата на полифеноли и витамините A и C. Най-често суровината от индрише се употребява в прясно състояние, защото при изсушаване се губят част от свойствата му.
За производство на етерично масло от индрише се използват още два вида от него – главесто и миризливо. Самото масло се добива чрез дестилация с водна пара. То съдържа вещества, близки до тези на етеричното масло от казанлъшката роза, затова има подобен аромат. Това етерично масло е известно в търговията под името "тереше" и представлява бледозеленикава течност. С него често се фалшифицира розовото масло.
Кулинарна употреба
У нас индришето е позната съставка в сладка, конфитюри, мармалади, компоти (особено на тези от дюли и сливи), а често се прибавя и към бъчвите с вино и при варене на ракия.
Здравни ползи
Имайте предвид, че индришето съдържа вещества с инсулиноподобно действие и може да предизвика рязко спадане на нивото на захарта в кръвта. Ако пък го отглеждаме в саксия у дома, то неговият аромат оказва успокояващ и ободряващ ефект върху нервната система, който намалява и чувството на умора. Освен това някои съставки в индришето (наречени фитонциди) действат като дезинфектанти на стайните помещения, унищожавайки немалка част от микробите във въздуха.
Народната медицина препоръчва индришето при диария, аритмия, високо кръвно налягане, диабет, маточни и други кръвотечения, ревматизъм, кожни инфекции, трудно зарастващи рани, умора, нервно напрежение, безсъние, артрит, ревматизъм, изгаряния, кашлица, грип, ларингит и т.н.
Ето и няколко рецепти с индрише за различни здравни оплаквания.
При умора и за укрепване на имунитета: 200 г мед или течна глюкоза се смесват със сока и фино настърганите кори на 3-4 лимона. Към тях се добавят 20 стрити на ситно листа от индрише заедно с 30 счукани бадеми или орехи. Отварата се съхранява на прохладно място в затворен съд. Пие се по една супена лъжица сутрин – 30 минути преди закуска.
При диабет и хипертония: Препоръчва се консумирането на 2-3 свежи листа от индрише половин час преди всяко ядене.
При силна и суха кашлица: В 500 мл вода се сваряват 2-3 листа от индрише, 2-3 супени лъжици босилек, 2-3 счукани ореха (заедно с черупките). Сместа се вари около пет минути. Така приготвената течност се изпива в рамките на един ден на 3-4 приемания, подсладена с небет шекер или мед.