Често очакваме с тревога този така провокативен период от развитието на нашето дете.
Психолозите и социалните работници ни предупреждават, че това е етап на възрастова криза, която се характеризира с психологически и физиологични особености.
Понякога, в ролята си на родители, забравяме, че самите ние сме били същите непокорни, самоуверени и дори непослушни деца.
Ако успеем да се върнем през времето и да си припомним как сме се чувствали тогава, това ще ни помогне по-добре да разберем детето си.
Естествено невинаги този възрастов етап, през който то преминава е толкова драматичен. Понякога той преминава без агресивни прояви, смяна на настроенията и конфликти в семейството.
Практиката показва, че причините за проблеми с детето в този възраст често се дължат и на трудности във взаимоотношенията между майката и бащата. Всеки подрастващ има нужда от родители, чиято връзка е основана на взаимно уважение, разбирателство и любов.
Така че основната ни задача като родителите е да развиваме отношения на доверие помежду си и с нашите деца. Там, където се поддържа добра комуникация, където родителите и децата говорят за проблемите си, трудностите са по-малко.
Най-важно е да запазим близостта си с детето, това е времето, в което то се връща назад, преживява наново всички конфликти, на които е било свидетел или е било изложено в живота си, особено тези с родителите.
В този период все повече се ориентираме към провеждане на преговори с децата. Същевременно трябва да знаем, къде ходи детето, какво прави и да поставяме ясни правила и граници.
Детето поетапно се подготвя да стане самостоятелен възрастен човек и да се отдели от нас.
Най- често то си задава въпроси от типа: Кой съм аз и накъде отивам? Къди ми е мястото? В какво да вярвам?
В началото на развитието си децата се идентифицират с родителите, с братята и сестрите си. През тази деликатна възраст те започват да имитират възрастни, на които се възхищават. Задават трудни въпроси, свързани с определяне на това „кое е добро и кое е лошо“. Това е времето, в което те споделят повече със своите връстници и все по-малко със своите родители.
Повечето деца се чувстват дискомфортно със себе си в това време на промени във физиката (мутация на гласа, пъпки от акне, окосмяване, месечен цикъл,растеж и др). Те може и да не харесват начина, по който изглеждат. Това ги кара да се чувстват несигурни, объркани. Детето се люшка между чувството, че все още е дете и между превръщането му във възрастен, а през това време целият му организъм се пренастройва.
Често родители споделят, че не могат да познаят детето си. От позитивно и спокойно дете то се е превърнало в непокорен и нахакан младеж или затворена и потайна девойка. Приятелството с връстници, които се намират в същата ситуация, може да укрепи самочувствието им. И независимо, че детето все повече започва да се чувства свободно, все още от първостепенно значение е подкрепата и защитата от страна на родителите.
Ако виждате, че детето е угрижено и не иска да разговаря с вас, необходимо е да се въоръжите с търпение и да се отнесете с разбиране. Периодът е достатъчно сложен за него и му носи стрес. Важно е децата да занаят, че могат да разчитат на вас.
Ако сте забелязали по-различно поведение, като прибиране късно, неподходяща компания, употреба на алкохол, цигари, е важно да помогнете на детето в избора на по-добра алтернативна. Друг начин, по който може да се помогне, е като се обвърже поведението на детето с желани и нежелани от него последици.
Често родители се опитват да бъдат „приятели на децата си“, а родителят е преди всичко е родител, а не приятел за детето. То трябва да развива приятелство с връстниците си. Ако това не се случва, детето трудно развива самостоятелност и автономия.
Младият човек има нужда от много любов и придружаване по пътя на превръщането му в самостоятелен възрастен. Много важно е да се постигне баланс между това да се дава прекалена свобода или да се упражнява свръхконтрол.
Думите притежават невероятна сила! Насърчавайте детето си да говори и да задава въпроси. То се нуждае от възможности, за да научи още нови неща за себе си и за света. Така по-лесно ще „порасне“.
И не забравяйте да му повтаряте, че го обичате!
Екипът на Асоциация Родители
Прочетете още по темата:
Подкрепяй мъжа си, за да бъде добър баща
