Компаниите от бранша на т.нар. "fast food" (ресторантите за бързо хранене) вече са успели буквално да промият умовете на цяло поколение деца, показват резултатите от ново изследване на учени от университета в Канзас, пише здраве.bg.
Те са използвали ядрено-магнитен резонанс, за да следят мозъчната активност на подрастващи на възраст от 10 до 14 г., докато са им били показвани серии от широко популярни запазени марки – някои от които на известни храни и вериги за бързо хранене.
Изследването, наречено "Невроикономика на спорните хранителни технологии" установило, че активността в т.нар. центрове на възнаграждението в мозъка, както и в зоните, отговарящи за контролирането на апетита, рязко се увеличавала само когато на юношите били показвани лога на бързите храни.
Логично е да си зададем въпроса: А не е ли това целта на маркетинга и рекламата? Къде е проблемът?
Изследването показва, че малчуганите са по-склонни да избират храните с познатото им лого, обяснява пред вестник "Independent" авторът на изследването д-р Аманда Брус, а това, според нея, е притеснително, защото по-голямата част от рекламираните на децата храни са нездравословни, високо калорични, съдържат много захар, мазнини и сол.
Изследването на д-р Брус доказва, че хранителните компании продължават да насочват голяма част от рекламата си към децата.
Съществува теория, че склонността към проява на рисковано поведение при подрастващите е свързана с неравномерно развитие на мозъчните зони, влияещи на когнитивния контрол и емоционалния импулс. Изследването, което затвърждава коментарите на британския политик Крис Брюис, сравняващ бързото хранене с детското малтретиране, е достойно за внимание поради много причини, като не на последно място е тази: САЩ, а и все повече други страни се налага да водят истинска борба с епидемията от затлъстяване, която е следствие от лошите хранителни навици. А именно ресторантите за бързо хранене формират най-негативната страна на тези порядки.
Това не е нещо ново – веригите за бързо хранене от години се състезават кой ще надделее и ще намери повече място в умовете на децата ни. В доклад на Федералната търговска комисия на САЩ можем да прочетем например, че през 2006 г. са похарчени 1,6 милиарда долара, за да се рекламират храни точно на децата и най-вече тийнейджърите. Производителите на газирани напитки влагат най-много средства в тази маркетингова стратегия, следвани от веригите за бързо хранене и компаниите за зърнени закуски. Телевизията е доминиращата арена на рекламата.
В същия доклад има подробности и относно коалицията, създадена през 2006 г. от 14 основни хранителни компании с цел да устоят на правителствените регулации на разрешените рекламни похвати. Коалицията най-общо се обвързва с обещание да ограничи опитите си да насочва маркетинга специално към децата. Основното изискване на комисията е всички компании-производители на напитки и храни, да се придържат към хранителните стандарти за продуктите, насочени към най-младите. Според Лидия Парнес, директор на Бюрото за защита на потребителите в САЩ, присъединяването към коалицията е добра първа стъпка, но все още не означава нищо повече.
Критиците на този саморегулиращ се подход поставят под въпрос какво коалицията приема за "по-добра" храна, както и липсата на общоприети дефиниции с какво е свързана рекламата, насочена към децата.
"В програмата на "Better Business Bureau" компаниите сами определят какво е "по-добра храна" и какво представлява рекламата, насочена към деца. Няма дори единен образец, по който тези решения се взимат", споделя Робърт Кестън, изпълнителен директор на група във Вашингтон, целяща да ограничи влиянието на медиите в тази насока.
