Пубертетът е тежка възраст за всяко дете, но също така се отразява тежко и на самите родители. Много от майките и татковците в недоумение се чудят къде изчезна милото им детенце и се появи този така затворен в себе си тийнейджър.

На всички са известни характерните отличителни черти на пубертета. Най-важни са хормоните. Те сякаш са изригнали в необуздан ред и предизвикват редица неприятни явления след себе си - лоша кожа, лошо изпотяване, мазна коса, неконтролируем характер и апетит и цялостно усещане, че никой не те разбира и това никога няма да се промени.

Това е основната характеристика на пубертета - настроенията на децата винаги са на ръба на определена крайност.

Разбира се, много от родителите преживяват истинска криза, заедно с полуделите си от хормони тийнейджъри и се чудят как да се справят с положението.
Най-важното е да не забравяте и постоянно да си напомняте, че всичко е временно и ще отмине. След това се опитайте наистина да влезете в положението на детето си. Спомнете си вие какво сте вършили през пубертета и какви са били отношенията с вашите родители.

Психолозите са единодушни, че този период от живота на децата е особено важен и трябва да се внимава, за да не "тръгне по лош път" вашето дете.

През пубертета именно се случва първата целувка, първото любовно разочарование, първото дръпване от цигара, първото напиване, първите големи скандали с родителите, първите бунтовнически прояви срещу семейния ред и тн.

Разбира се, детето ви ще направи всичко възможно да ви държи максимално далеч от личния си живот. До известна степен вие сте длъжни да запазите част от личното му просттранство и да не го нарушавате, колкото и да се измъчвате от изгарящото желание да контролирате всичко да сте наясно какво се случва.

С безкрайни въпроси и натяквания няма да постигнете нищо. По-скоро се постарайте да бъдете приятел с навъсения тийнеджър и търпеливо чакайте той/тя сам/а да дойде при вас за съвет или да си поплаче на рамото, отколкото вие да задавате постоянно въпроси.

Опитайте се да му говорите като на възрастен, въпреки че със сигурност детето ви няма да дава индикации, че ще държи като пораснал и отговорен човек. Но за него ще е изключително важно да с чувства като такъв. Говорете На него, а С него.

Не се страхувайте, че ще направи грешка в нещо. Без грешките няма как да се научим на нищо, а човек вярва само на личния си опит, колкото и съвети да получава от околните.

Основният проблем на много родители е притеснението, че децата им ще си останат такива, каквито ги виждат по време на пубертета. Това не е точно така. Пубертетът е тежка възраст, характерът наистина се променя, но почти всичко се надживява и остава само спомена за него. Ако детето ви е имало достатъчно здраво изградени ценности и доверие във вас като родители и хора, на които винаги и при всякакви обстоятелства може да разчита, след пубертета отново ще се радвате на вашето вече пораснало и все така чудесно дете.

Споделете с нас вашите истории и съвети как се справяте с непознатия тийнейджър вкъщи.