Бисквитите от шкафа изчезват, рисунките с маркер по бялата стена стават все повече и повече, вазите до една са изпочупени, а вие непрекъснато чувате „Не бях аз, не знам кой го e направил” 
Добре дошли! Вие току що станахте част от света на детската лъжа!
Преди месец с помощта на екипа на Уча.се ви разказахме за един интересен експеримент, свързан с лятна ваканция и тайната на умните и богатите.
Днес отново с подкрепата на Образователен сайт №1 на България ще ви разкрием още една тайна. Тайната на детските лъжи – какво се крие зад тях, как да ги избегнем и как те дори могат да ни бъдат полезни?
Сблъсъкът с лъжата
Димитър е родител. Той има 10-годишен син, който често хваща да послъгва. „Ако го попитам дали си е написал домашното, той ми отговаря: „Разбира се!”, макар и двамата да знаем, че не е така. Ако го попитам къде отива, той ще ме погледне право в очите и ще каже, че се е запътил при един приятел...а това няма да има нищо общо с истината.”
Подобно на повечето родители, Димитър се чувства наранен, шокиран и ядосан, когато за първи път разбира, че детето му го е излъгало. „Нали ясно му показвам, че лъжата е нещо лошо и дори му се карам като излъже?! Бях убеден, че моето дете никога няма да лъже...“
Познати ли са ви тези мисли?
Ето малко данни:
*Детски изследователи от Университета на Вартело са заключили, че 65% от 2-годишните и 94% от 4-годишните деца лъжат поне веднъж. Също при някои лъжите започват още на 6 месеца като се преструват. Те имитират смях и плач, за да получат внимание;
*Изследванията показват, че децата с по-добри когнитивни умения лъжат повече;
*Проучване пуснато в New York Magazine на база защо децата лъжат показва, че тийнейджърите лъжат родители си за 12 от 36 теми на разговор.
Защо лъжат децата всъщност?
Погледнато от друг ъгъл лъжата дори може да изиграе положителна роля за нормалното развитие при малчуганите, колкото и странно да ни звучи това. Питате се защо?
Децата лъжат за много от същите причини, поради които и възрастните го правят – за да избегнат наказание, за да получат предимство, за да се защитят от нежелано последствие или просто за да си повдигнат самочувствието... т.е. една лъжа показва желанието и чувството на детето да се предпази, да получи похвала или да се почувства гордо – все неща, които и ние искаме децата ни да изпитват пораствайки.
Защо тогава детската лъжа е минус, а не я стимулираме?
Защото ние от погледа на осъзнатите и големите знаем каква е моралната стойност на лъжата, докато децата все още не. Хубаво е да си правим нужните изводи, когато хванем детето в опит за “лъжа”, но и още по-хубаво е да намерим правилния начин, по който да покажем, че това е нещо лошо.
Всъщност детските лъжи ни показват в голяма степен менталното развитие на нашето дете – какво иска то, как се чувства, какво обича да прави, за какво мечтае във въображението си. Ако правилно четем тези реакции в детето, това ще е лесен начин да го насочваме в правилната посока, знаейки какви са най-съкровените му желания, нали?
Децата преди всичко са деца. Не трябва да забравяме, че те ни наблюдават и попиват всичко, което се случват около тях и нас.
Ето още малко данни:
*Според проучване, проведено от Университета на Масачузетс, 60% от възрастните изричат средно 3 лъжи за десетминутен разговор. Един възрастен човек изрича средно 13 лъжи на седмица;
*Според The Day America Told: 86% от хората лъжат редовно за дребни неща;Първите не 7, а 10 години са най-важни!
Всички знаем, че малчуганите не се раждат с морален кодекс. Необходимостта от казване на истината и способността за разбиране концепцията на лъжата са много важни за тяхното израстване като достойни личности.
Сега ще ви покажем какво се случва с техните възприятия, мисли и емоции през първите 10 години от развитието им:
От раждането до 3 години децата живеят в объркан свят, където тяхното собствено оцеляване зависи от родителите им. Затова в тази възраст „лъжите” им често са неволни грешки или усилия да се защитят и умилостивят възрастните. Ако гневено ги попитаме: ‘’Ти ли счупи буркана?”, отговорът на 100% би бил: „Не, не съм аз.”
Това е така, защото децата взимат пример от нашия тон на гласа, те не искат да са в беда с хората, от които зависи собственото им оцеляване. А със сигурност и ние не искаме.
Децата на възраст от 3 до 7 години все още не са съвсем наясно с разликата между фантазия и реалност. Често те създават въображаеми светове в игрите си и не осъзнават къде творенията им свършват и къде започва реалният свят. Ние, възрастните, насърчаваме вярата им във феята на зъбките и Дядо Коледа. Вяра, която често ги обърква. Наша лъжа, която често ги обърква и логично и те прибягват до „лъжи”.
Между 5 и 7 годишна възраст децата постепенно започват да разбират какво означава да лъжеш. Ако са отгледани в семейство, квартал или училище, където има ясни правила за значението на истината и защо тя е важна, те ще направят всичко възможно да не лъжат. Ще искат да бъдат „големи деца” и доста често ще търсят одобрение от родителите си.
Тук идва много важната роля да покажем нашето одобрение и неодобрение в различни ситуации. Нека детето разбере, че го приемаме като голям човек. Нека покажем очакванията ни и ако ги следва, така ще заслужи нашето уважение и ще бъде наистина голям човек. Затворен е кръга, нали?!
След 10 годишна възраст малчуганите вече много добре знаят какво е лъжа и какво е истина. Те вече са истински „големи хора” и ако излъжат, то е много важно ние – родителите, да направим анализа защо го правят, след като знаят, че е лошо... привличат вниманието ни или искат нещо да ни кажат?
Какво да направим, когато децата излъжат?
Нека приемем, че лъжата е нормална част от израстването на децата и не бива да бъде отхвърляна, а анализирана по правилния начин. Важно е да помогнем на малчуганите да развият морал и отговорност за действията си в дългосрочен план. Със сигурност това не е лесна задача. Но именно тук се появяват нашите приятели от Уча.се, които споделиха и обобщиха някои техники, позовани на проучвания и разговори с родители от цялата страна:
Модел на поведение, който очаквате да видите от детето си
Това звучи доста очевидно, но само по себе си включва една важна част, а именно да наблюдаваме себе си – кога, как и защо лъжем. Ако искаме децата ни да са добри, честни и да се грижат за собственото си благосъстояние, то и ние трябва да бъдем такива. Представете си, че сте огледалото, в което всеки ден се оглежда вашето дете. А вие как искате да изглеждате днес?!
Дали, ако вашето момиченце иска да облече червената рокля, а вие му кажете, че е мръсна, въпреки, че е при чистите дрехи и то привидно се съгласи – това няма да го накара утре да излъже, че синята е мръсна, за да облече червената? Нали и вие така направихте вчера?!
Бъдете спокойно и предайте посланието
1. Насърчавайте развитието на съвест;
2. Помислете за целта на лъжата;
Колкото по-спокойни сте, толкова по-добре ще разговаряте с вашето дете. Първото нещо, което е необходимо да направите, е да предадете посланието и да помислите/разберете защо детето е излъгало. Винаги има причина!
Истината е, че децата се страхуват повече от гнева на родителите си, отколкото от самото наказание. Затова бъдете спокойни и разговаряйте с тях като с голям човек. Потърсете заедно с детето причината. Покажете му, че разбирате защо го е направило, но не е нужно. Кажете му, че:
“Големите хора се разбират чудесно като всеки се бори за желанията си и говори открито за тях.”
или
“Силните хора имат смелостта да кажат истината във всеки един момент – само слабите лъжат, защото ги е страх да кажат истината!”
Това са само примери, но подобни внушения ще се пробудят в подсъзнанието на детето ви при следващия път, когато то волно или неволно помисли да "излъже". Нека не забравяме, че детето иска да е голям и силен човек, а не страхливец!
Посочете последиците от лъжата
Малките деца винаги са се впечатлявали от историята за лъжливото овчарче. Разкажете я на вашето дете, посочете му до какво би довела една лъжа и какви биха били последствията от нея. Какво може да загуби – например вашето уважение и какво може да спечели – силата да говори и вие да приемате думите му като на голям човек.
За никого не е тайна, че най-силната връзка на света е дете – родител. Затова не забравяйте, че тук вашата роля, родители, е най-важна! Вие сте пътеводителят на своето дете. То е тук, обича ви, вие го обичате, то се учи от вас и вие се учите от него!
И като за финал вижте защо лъжем и как не осъзнаваме, когато го правим, в стила на Уча.се – с видео и история:
Сигурни сме, че има и още много трикове, с които да възпитаме децата ни в честност и висок морал. Вие какво сте запомнили най-ярко в борбата ви лъжите на вашето дете?
