Въпреки развитието на науката и медицината, съвременният човек все по-често боледува. Вече всеки втори има високо кръвно, наднормено тегло, диабет, дископатия... Нещо повече, болестите се "подмладяват" и деца вече страдат от тези "старчески" болести. Известно е значението на замърсената природна среда, нерационалното хранене, стреса, химията в храната и т.н.
Но има и други интересни теории, като тази на някои специалисти по генетика, които смятат, че виновници за болестите са гените, които сме унаследили от предците ни. Причината за болестите, според тях, е че човешките гени са приспособени оптимално към условията на първобитния живот, а не към съвременния.
В далечното минало този, който е бил приспособен към дивия живот, е оцелявал, оставял е потомство, което носи неговите гени. Който не е бил приспособен към първобитните условия, е загивал, не е оставял потомство и неговите гени са изчезвали. Най-трудно достъпни тогава са били храната и солта.
Тези първобитни хора, чийто метаболизъм е бил такъв, че да не губят солта от тялото си, да не я отделят много в телесните си течности, са оживявали до следващия момент, когато отново ще имат достъп до сол.
От тогава насам човешката еволюция е почти спряла, телата и гените ни са горе-долу същите, както преди векове. Хората, които днес имат повишено кръвно налягане са тези, които са идеално адаптирани да живеят почти без сол. Тези хора обаче днес са заобиколени отвсякъде с достатъчно подсолени храни, като се започне от хляба, сирената и колбасите и се стигне до консервите. Готварската сол постъпва в тялото им, техният метаболизъм я задържа и така повишават кръвното си налягане.
Аналогично, хората с наднормено тегло са били приспособени към липсата на храна в далечното минало. Техните хранителни навици са им диктували срещнат ли храна, веднага да я изядат, защото не се е знаело кога отново ще имат храна. Затова хората с наднормено тегло могат да издържат дълго без храна, ако около тях няма такава, но не могат да издържат да гледат храна, без да си хапнат от нея.
И да не забравяме, че първобитният човек, ако е искал пържола, трябвало доста да потича след нея, да убие животното, да го приготви за ядене, все горене на калории. Днес единственият напън е да посочим с пръстче в магазина коя точно пържола искаме, ако е готова за консумация, още по-добре. Как да се въздържаш при такова изобилие?
Предците на хората, които днес са диабетици, са били идеално приспособени към древния живот без храна и без захар. Затова в нацистките концлагери последни от глад са умирали диабетиците. В днешните условия на излишък на храна, мазнини и захари тези хора развиват диабет.
Нашият организъм е създаден да се движи, иначе първобитният човек не би оцелял. Прогресът обаче, ни направи мързеливи и това се отразява на костите и ставите. Не можем да се върнем в каменната ера, нито да променим гените си, но можем да направим много за здравето си.
Съвременните препоръки за здравословен живот са опит да се наподоби този стар човешки начин на живот – повече движение, по-малко готварска сол и захари, по-малко животински мазнини, повече плодове и зеленчуци. Това е начинът на живот, към който нашите гени са приспособени.
