Бурен тийнейджърски живот. Прекрасна и едновременно предизвикателна възраст в живота на всяко дете, което открива себе си като личност и извоюва, стъпка по стъпка, своята независимост.
Трудно бихме могли да намерим еднозначни отговори, които да са ни полезни като родители, на въпросите, които ни вълнуват:
„Как да говоря със своето дете?“, „Какво го вълнува?“, „Трябва ли да съм родител или приятел?“ са само малка част от мислите, преминаващи през главата на всеки родител.
За да намери отговори, екипът на Edna.bg потърси Виталий Фомин, психолог и фасилитатор на тренинг курсове в Инсайт Семинари.
Виталий Фомин завършва психология в City University, а понастоящем е в магистърска програма, като част от която прави изследвания върху механизмите за справяне с проблеми.
Води семинари и уъркшопи за студенти, широката публика и местни корпорации. От участието в своя първи семинар през 1993 г. Виталий работи за развиването на Инсайт общността в Русия. Той фасилитира семинари Инсайт I, II и III за възрастни, както и младежките Инсайт програми.
Ето какво отговори той:
- От какво се интересуват най-много съвременните тийнейджъри?
Темите, които вълнуват най-много съвременните юноши, са свързани както със семейството и разбирателството с родителите им, така и с отношенията им с приятели и съученици. Младите хора живо се интересуват от своето бъдеще и по-специално какъв кариерен път да изберат, с какво хоби да се занимават и как да постигнат финансова независимост.
- Какви са проблемите, които ги тревожат най-много?
През този период младите хора са изключително чувствителни и най-вече се интересуват какво другите мислят за тях. Те отделят по-специално внимание на мнението на хората от социалния им кръг – връстници, приятели и съученици.
- Според вас юношите предпочитат ли да споделят проблемите със своите родители или по-скоро са склонни да ги пазят в тайна и да ги решават сами или с помощта на връстниците си?
По-често отговорът е “Не”, отколкото “Да”. По мое мнение, юношите много повече предпочитат да споделят с най-близките си приятели, отколкото с родителите си.
- Това значи ли, че подрастващите не вярват на родителите си? Юношите свикнали ли са да споделят своите емоции, независимо щастливи или тъжни?
Разбира се, това е много специфично. Всичко зависи от даденото семейство. Бих казал, че ситуациите са 50/50. Със сигурност знам, че всеки човек, независимо от своята възраст, има нужда да споделя. Това се отнася и за юношите. Разбира се, че в семейства, където децата са възпитавани и в приятелство със своите родители, начинът на комуникация ще е различен от семейство, където детето е научено да се страхува от проява на независимост. Всяко семейство е толкова специфично, колкото е броят на хората по света.
Тук не трябва да забравяме, че през тези бурни години проявата на самостоятелност и изолирането на родителите от вътрешния свят на детето често е проява на желание тийнейджърът да докаже, че той е възрастен и самостоятелен индивид, който няма нужда от помощ и външна намеса, за да управлява сам живота си.
- Как трябва да подходят родителите, за да спечелят вярата на своите деца? Как един родител да накара юношата да се чувства комфортно да споделя своите мисли и терзания?
Не ги заставяйте да споделят какво чувстват. Нека сами изберат кога и как да споделят с вас. Създайте безопасна среда, в която младият човек да почувства, че ще бъде разбран. Практикувайте своето спокойствие. Приемайте изненадите, които тийнейджърът в семейството ще ви поднесе, без да се изнервяте. Търсете вътрешния си баланс. Обичайте вас и вашето дете. Не съдете строго нито себе си, нито детето ви. Грижете се за себе си и така ще можете да се погрижите за семейството си по най-добрия начин.
- Можете ли да препоръчате подход, който да помогне на родителите да общуват по-ефективно с тийнеджъра у дома?
Слушайте много внимателно какво юношата се опитва да ви каже. Бъдете много внимателни и чувствителни с коментарите и оценките, които бихте дали. Научете се да не съдите и да приемате всичко, което биха казали, дори и да ви звучи неправилно.
- Каква подкрепа очаква тийнейджърът от своя родител?
Разбиране и уважение на изборите им, независимо дали се отнасят до приятели, решения за живота, поведение или нужди.
- Какви са най-големите страхове на един тийнейджър?
Да бъде отхвърлен от връстниците си. Да бъде изоставен и изолиран от обществото.
- Къде е границата между поставянето на правила, които да гарантират сигурността на юношата, и прекаления контрол, който често води до обратни на желаните от нас резултати.
Това е един от основните въпроси, свързани с отношенията родител/тийнейджър. Също така е доста трудно да му се отговори. Мисля, че няма правилен отговор на този въпрос. Това зависи от толкова много неща и обстоятелства. Сред тях са специфична ситуация, личностите, включени в тази ситуация, качеството на връзката, минал опит, ниво на вяра, способността да бъдат отговорни, както от страна на родителите, така и на юношите. Моят съвет е да вярвате на сърцето си и да слушате интуицията си.
Научете децата си, че ако желаят повече свобода, трябва да покажат, че са отговорни.
- За какво мечтаят тийнейджърите?
Разбира се, за щастлив живот. Да бъдат богати, успешни във всяко начинание, да имат много приятели, да се разбират със семейството си. Много от тях мечтаят за добро университетско образование, да научат английски и да заминат за друга страна като САЩ.
Младежите си мечтаят за перспективна, добре платена работа, която не само да им носи респект, но да им помогне да пътуват, да си купят технологичните джаджи, за които мечтаят, да се обличат модерно и т.н.
Но най-вече си мечтаят да се влюбят и да бъдат обичани.
- Бихте ли дали съвет как един родител да мотивира тийнейджъра така, че да бъде постоянен и да постигне своите цели?
Дайте на своите деца достатъчно свобода да опитат колкото се може повече неща, докато не намерят нещо, което наистина харесват и дори обичат. Не ги съдете за грешките, които правят. Помогнете им да продължат напред.
Стимулирайте любопитството им. Научете ги, че „човек се учи от грешките си“ и как по най-добрия начин да използват наученото в своя полза. Научете ги да се фокусират върху резултат и какви ще са ползите от постиженията им, ако продължат напред.
