Канадската авторка Алисън Шейфър е сред светилата в областта на семейната психотерапия, възпитанието и отглеждането на деца. Има рубрики в едни от най-известните списания за родителство, изнася лекции и участва в конференции в цял свят.

Води редица телевизионни предавания и пише за „Космополитан”, „Рийдърс Дайджест”, „Парентинг” и други престижни издания.

Българската публика вече познава световните бестселъри "Скъпи, провалих децата" и "Не, това не са глезотии". Наскоро излязлата ѝ книга - „Краят на мита за добрата майка“ показва на всеотдайните родители, че живеем във времена, които са „токсични“ за семейния живот, но не го забелязваме, защото сме твърде заети да бъдем в крачка с всичко около нас.

Специално за Edna.bg, Алисън Шейфър отговори на най-нетърпеливите въпроси на нашия културолог (както и майка) Кремена Димитрова.

- Кои са най-големите заблуди, които ни пречат да бъдем добри родители?

Съществуват множество погрешни схващания, но две от най-големите са това, че децата са крехки емоционално и връзката родител-дете е в риск от разрушаване, в случай, че решим да ги дисциплинираме. Второто погрешно разбиране касае мотивацията на децата. Все още повечето родители вярват в прилагането на наказание, целящо да разубеди детето или предлагането на награда, с която да стимулират детето да се държи правилно. И двата метода не са правилни.

- Може ли човек да е добър родител интуитивно?

Вярвам, че някои родители могат да изпитват опасения, но дори и те биха могли да подобрят своята ефективност, ако са запознати с дадени ръководства и са наясно с някои основни психологически похвати.

Ние интуитивно и подсъзнателно следваме модела на отглеждане на деца, който са имали нашите собствени родители. Възможно ли е да избягаме от този модел?

Това е вярно! Дори и когато се опитваме да избегнем това да сме като нашите родители, в критични моменти, когато сме разстроени, се връщаме към методите, които познаваме. Възможно е обаче да направим различнни избори на родителски техники, стига да имаме необходимата практика.

- Коя е правилната стъпка, когато гневът на майката среща гнева на детето?

Всъщност гневът е вторична емоция. Това е чувството, което изпитваме, за да се преборим след първичната реакция на това, че сме критикувани, омаловажавани, несправедливо третирани или малтретирани по някакъв начин. Веднъж бъдат ли притиснати от гнева, родителите трябва да направят съзнателен избор как да се отърват от това състояние, в противен случай съществува риск от нараняване на околните. Родителят трябва да поведе премоделирането на емоциите, като притъпи и се измъкне от състоянието на гняв по начин, по който проблемът да може да бъде разрешен със спокойствие. Може да е броене до 10, оттегляне, докато не се охладят емоциите, малка разходка около блока, вземане на горещ душ и т.н. Когато нещата са спокойни, трябва да се направи опит за разпознаване на съществения проблем и да се открие решение, вместо родителят и детето да се атакуват взаимно.

- Кой е най-големият враг на доброто възпитание?

Разглезването. Когато не учим децата си да работят в група, те няма да бъдат готови за живота, който изисква всичко да бъде правено групово. Прекалено много деца усещат и се чудят „и какво ще има за мен?“ „за какво трябва да правя това?“. Те не се учат да се грижат за ближния, а само за собственото си его. Това е епидемията на нашите дни.

- Какво означава „добра майка“?

Моята първа книга се казваше „Край на мита за добрата майка“, защото прекалено често се стремим да бъдем „добри“ и това предполага, че има скала „добро“, „по- добро“, „най-добро“ , която носи усещането за надпревара и по някакъв начин превръща усилията в стремеж към по-добро представяне. Вместо това бих казала, че има начини една жена да бъде ефикасна майка. Едно от важните неща за ефективност е преминаването през родителски курс и научаването на дисциплинарни методи, които не се градят на принципа „наказание и възнаграждаване”. Разбирайте постъпките в поведението на децата си! По този начин ще можете да им помогнете, посрещайки техните нужди, и бъдете окуражаващи и подрепящи, вместо да съдите.

- А „добър баща“?

Същото е! И да живее разликата между майките и бащите в това как вършат тези неща.

- В коя възраст е нормално да се върнем на работа и да поверим детето си в нечии други грижи през деня?

Изследванията показват, че всички деца се справят добре, когато са в любяща среда. За някои деца е най-подходящо да бъдат гледани от някой опитен, а не от техните собствени родители. Всеки случай е различен. Често родителите нямат избор, защото трябва да се върнат на работа. В САЩ много майки се връщат на работа само след 6 седмици платено майчинство. В продължение на няколко години бях учителка в детско училище и съм наясно, че наличната програма за деца на 18 месеца и повече може да бъде ужасна и да не е подходяща за възпроизвеждане вкъщи. Малките деца трябва да прекарват повече време с други хора, с които да се учат как да се социализират.

- Не смятате ли, че компенсирането на времето, в което майката е на работа, е вид разглезване?

Не знам как може да бъде компенсирано време. Когато сме вкъщи, просто трябва да изкарваме времето си добре. Все пак от детето трябва да се изисква да помага за домашните задължения и да бъде отговорно за собствените си задачи. Това, че една майка се чувства виновна заради времето, прекарано на работното място, не бива да ѝ позволява да тича за всяко нещо след детето си или да го оставя будно до по-късно, за да може по този начин самата тя да има повече време с детето си.

- Как можем да окуражим бащата да поделя отговорностите с работещата майка?

Страхотен въпрос! Бащите помагат все повече и повече, но според проучванията, все още майките са тези, които вършат по-голямата част от домакинската работа. Говорете за неравномерното разпределение на задълженията и вижте дали е възможно да се направи списък с работите, които могат да бъдат поделени. Съпрузите не бива да бъдат критикувани, че не вършат задачите си по начина, по който вие желаете те да бъдат изпълнени. Покажете, че оценявате усилията и вижте дали децата също биха помогнали, за да може задълженията да се превърнат в споделени семейни моменти, а не в самотно изпълнение. Моите деца обичаха да подреждат масата, когато участва и родител.

- Има ли  шанс за работещата майка да „открадне“ време за себе си и на каква цена?

Трябва! Полагането на грижи за себе си не е егоизъм. Ако не полагаш грижи за себе си, можеш да изгориш и да не бъдеш главата на домакинството. Направете списък с плюсовете на малкото време, посветено на себе си. Направете малък експеримент и ще видите, че се чувствате по-добре и като родител сте по-щастливи, когато инвестирате време в себе си.

- Използвали ли сте примери с персонажи от приказки и детски книжки? Ако да, кои от тях са най-подходящите?

Определено казвах на децата си, че не желая да се чувствам като Пепеляшка. Това е един добър начин да се обясни некоректността. Харесва ми да използвам персонажи, които моите деца вече познават и за чиито качества разговарят. Един добър библиотекар на детски книжки може да ви помогне да откриете книга, която да покрива теми като сътрудничество, съпричастност, лъжи, тормоз и още много.

Прочетете още:

Нещата, които правят добрите майки

Младите майки на 21 век - другата гледна точка

Работещите майки

Мъж се задържа с купон, а не с биберон