Д-р Лорънс Дж. Коен е лицензиран психолог, специализирал в методите за общуване с деца. Той е автор на някои от най-четените книги за родители.
Неговата последна книга носи името на метода му за възпитаване "Playful Parenting", което в буквален превод ще рече "Родителството като игра". Именно под този наслов в столицата ще се проведе лекция на д-р Коен.
Edna.bg е медиен партньор на предстоящото събитие и специално за нашите читателки д-р Коен дава много интересно интервю, което да е от помощ на всички настоящи и бъдещи родители.
Той обяснява защо играта е от такова огромно значение за малчуганите и как родителите могат да използват този метод, за да заздравят отношенията с децата си, да спечелят доверието им, да се справят с проблемите и сами да помогнат на себе си да бъдат по-спокойни и уверени в отношенията със семейството си.
Надяваме се, че това интервю ще е от полза на всички наши читатели, които са родители или им предстои да станат такива, че всеки ще намери нещо полезно за себе си и ще си отговори на вълнуващи ги въпроси относно отношенията с децата.
1. Обяснете ни с какво вашият метод "Родителството като игра" (Playful Parenting) е различен?
Методът "Родителството като игра" цели създаването на сигурна връзка между родител и дете. Играта се използва за разрешаване на семейните проблеми и за да се даде на детето повече увереност, да се разберат неговите емоции, както и нашите също. Playful Parenting не се изразява в това детето да бъде принуждавано да бъде послушно или да се държи по-добре. Използвайки метода на родителството като игра, вие насърчавате естествения дух на сътрудничество и доброта в децата.
2. Когато говорите за Playful Parenting, звучи сякаш това е лесен за спазване метод – изисква се само да си играеш с децата. Къде родителите могат да срещнат трудности в прилагането на Playful Parenting, кои са подводните камъни?
Вярвам, че идеите са лесни, но всъщност да превърнеш идеята в практика е трудно.
Първо, родителите са прекалено заети и не мислят, че имат времето да зарежат всичко и да играят.
Въпреки това, да поиграеш за пет минути може реално да ти спести време, тъй като това кратко време на забавление може да направи всичко друго да бъде свършено бързо и лесно.
Другият проблем е, че повечето възрастни сред нас не са прекарвали допълнително време със собствените си родители и идеята за това им е чужда. Някои родители се притесняват, че ще загубят авторитета си, или че ще "наградят" непослушанието на децата, ако му отвърнат с доброта и любов.
Но тези проблеми изчезват, когато решите да опитате метода "Родителството като игра". В семействата има по-малко напрежение и конфликти, всички са по-щастливи и спокойни, децата се държат добре, а родителите прибягват по-рядко до наказания.
3. Според вас удачно ли е родителят сам да измисля игри, в които да включва детето, или е по-добре да оставя малчугана да определя правилата и възрастният да се съобразява с това?
И двете! Децата се нуждаят от това ние да се отпуснем и да създаваме игри, които те могат да играят, а също така имат нужда и ние да следваме техните идеи. Ако детето има някаква идея, обикновено то я реализира само. Ако аз мисля, че малчуганът има някакъв проблем и се измъчва, мога да създам игра, с която да се забавляваме и която ще изкара проблемите на повърхността и така ще помогне за решаването им.
Ето пример – ако детето се страхува да отиде на лекар, може би ще е добре да си поиграете първо на доктори. Ако то не стартира първо играта, то ще го направя аз, като се преструвам на пациент, който има нужда от доктор (в чиято роля ще е малчуганът).
Смехът решава и облекчава редица проблеми.
4. Когато се играе заедно с други деца и възникне проблем, как да се държи родителят спрямо чуждите деца?
Това може да бъде много объркващо. Не е наша работа да дисциплинираме чуждите деца, но сме длъжни да защитим нашите, а понякога може да се наложи да предпазим и другите деца. Обичам да "казвам каквото виждам", така че може да се обясни и като "Виждам, че вие двамата имате проблем. Струва ми се, че нещо е станало. Вярно ли е това? Може ли някой да предложи как да оправим отново нещата?"
Също така може да си позволите да говорите от името на дете, което не може да се защити. Пример: "Ох, мисля, че го нараних. Мисля, че той е много тъжен от това."
Няма нужда да решаваме всички проблеми на децата си, но можем да им помогнем, като им дадем любов и внимание (но трябва да се устои на изкушението да се превръщаме в съдии и да съдим).
5. Какво е вашето виждане за наказанията или заплахите от сорта на "Ако не направиш каквото ти казвам, няма да получиш десерт/подарък" и т.н.? Трябва ли да се прилагат и ако да - как, а ако не – с какво друго да бъдат заменени?
Наказанията не са необходими или полезни за децата. Те създават дистанция и негативни чувства между родител и дете, а тази дистанция означава, че когато пораснат, вие ще имате по-малко влияние върху живота и изборите им.
Алтернативата е да се насърчава естественото сътрудничество, за да се изгради тясна връзка, да потушите собствения си гняв, преди да опитате да решите някакъв проблем; да се насърчи вземането на правилни решения, вместо емоционални избухвания; да се опитате да разберете чувствата и нуждите, които се намират под лошото поведение и да се опитате да поставите ясни граници и правила, без да викате, заплашвате или умолявате.
6. Какво може да направи родителят, когато детето му се сърди и отказва да си играе или да комуникира с него?
Слушайте, слушайте, слушайте! Децата имат нужда да изразяват чувствата си, включително и гнева. Трудно е да слушаш някого, който е гневен, особено когато е гневен на теб. Да слушаш децата си не означава да се съгласяваш с тях, а просто дава сигнал, че уважаваш техните чувства и мнение, които са различни от твоите собствени. Трябва постепенно да научим децата си да изразяват внимателно гнева си, използвайки директен език, който не би наранил никого.
Ако никога не позволяваме на детето да бъде гневно, то то не би могло да се защити, ако някога е наранено или пренебрегнато от другите. Можем да помогнем на децата, като изразяваме собствената си агресия отговорно (без да удряме и крещим) и директно (без да се преструваме, че сме щастливи, когато ясно се вижда, че не е така).
В същото време е нужно да спрем децата, ако започнат да удрят нас или някой друг. Внимателно ги възпрете. Разбира се, ако ние ударим дете, то ще се научи да се справя с чувствата си именно чрез нараняване на околните.
7. Как може да използваме играта, за да накараме децата да изядат това, което е в чиниите им и което е важно за здравето им? Не винаги методът с летящата към устата хапка е успешен, а много често родителите казват на малчуганите "не си играй с храната!"
Да, превръщането на лъжицата в хеликоптер върши работа няколко пъти при най-малките, но след това спира да работи. Мисля, че истинската причина децата да харесват играта с приборите-самолети е, защото тогава ние им обръщаме много внимание, гледаме ги в очите, осъществяваме близка връзка с тях и им се усмихваме. Децата имат нужда от това.
Малчуганите отказват да ядат храната си поради няколко причини. Понякога те не са гладни и ние трябва да се съобразим с това и да ги оставим да следват сигналите на собственото си тяло и да се хранят когато искат (на мен ми се иска да не ям, когато не съм гладен, щях да бъда по-слаб и здрав! :))
Друг път децата искат да си играят с храната, защото са усещали липсата ви през деня. Затова може да превърнем храненето в нещо забавно, като пеем заедно с децата, споделяме шеги и истории.
За някои децата е нужно да бъдат по-обвързани с храната си, за да искат след това да я изядат. Затова може да ги включите в процеса на готвене и да им изберете конкретно меню. Най-важното е, че това ще помогне на родителите да не се притесняват толкова, че децата им гладуват или не са здрави.
Ако вашето дете не се храни така, както вие смятате, че трябва, значи се постарайте сами да изградите по-здравословни навици – изхвърлете нездравословната храна и полуфабрикатите, и най-важното – отпуснете се! Те ще хапват повече, ако вие сте по-спокойни.
8. С няколко думи посъветвайте нашите читатели как могат да подобрят отношенията с децата си.
Погрижете се да отделяте по няколко минути всеки ден, и повече време в края на седмицата, за да играете с децата си. Ние имаме нужда от време за игра точно толкова, колкото и те!
По този начин те ще учат по-добре, ще сътрудничат повече и ще се разбират с околните по-добре. Всичко това, ако се постараем да прекарваме с тях редовно малко свободно време.
Когато трябва да им кажете "не" за нещо или да спрете опасно поведение, направете го по приятелски начин, без припряност и крещене – така ще имате повече влияние, без да разрушавате връзката между вас и тях.