"От пиле мляко има на трапезата, а детето не иска да се храни”. Така се оплакват много родители, но дали точно изобилието не е една от причината за наличието на деца, които се мръщят на храната?
Да сте виждали злоядо циганче или капризно дете от социален дом? Разбира се, че на децата трябва да се осигури качествена и разнообразна храна, но когато тя стане фикс идея на някой (особено на бабите), това не води до нищо добро.
Преследвайки детето с лъжица в ръка, превръщаме храненето от удоволствие в досада. Храната се усвоява най-добре, когато детето я приема с апетит. Затова в последните години правилата за хранене се промениха дори за кърмачетата, те се хранят "на поискване”, когато огладнеят.
Целта е да се вслушваме в инстинкта на децата, а не да ги тъпчем когато ние решим и колкото преценим. Защото сме свидетели на много хранителни разстройства, от анорексия и булимия до затлъстяване в епидемични размери. А някъде между тях се мъдри злоядството, предшественик на тези беди. Можем да се справим, стига да разберем, че най-доброто лечение е чувството за глад и спокойствието на родителите.
Най-бруталния убиец на апетита е насилственото хранене. Детето не е патка, за да се тъпче. Не настоявайте да се храни, ако не е гладно. Влизате в борба за надмощие, в която детето е силен противник. Защото вече е разбрало, че това ви е слабото място и ще ви манипулира, за да се докаже.
Ако то не желае да се храни, спокойно приберете порцията до следващото хранене, когато ще огладнее. Няма случай някой да е умрял от глад, при положение, че има храна. Представете си как ще се чувствате вие самите, ако над главата ви стои някой и постоянно ви подканя да се храните и на всичко отгоре недоволства, ако не го сторите. Със сигурност ще загубите апетит.
Ако се правите на маймуна само и само да хапне нещо детето, храненето е механично, непълноценно и храната не се усвоява добре от организма.
Оставете детето да се храни самостоятелно. Първите опити на бебето с лъжицата едва ли могат да се нарекат хранене, те по-скоро приличат на начин да се вкара храната през очите, ушите и по случайност през устата. Това не е причина да храните детето до първи клас. Когато се храни само, то поддържа интереса си към храненето, става самостоятелно и се чувства голямо.
Рекламите са големият враг на доброто хранене на децата. Наследниците ни най-обичат храна, която танцува и пее по телевизията. И която е с много захар и брашно, мазнини, консерванти, овкусители, силно обработена, така, че нищо полезно не е останало в нея. Въпреки твърденията на производителите, че от нея се става голям и силен. Става се дебел и болен и убива апетита към истинската храна.
За да се храни добре детето, не давайте лакомства между храненията. Един бонбон, бисквита или друг сладкиш засища както сандвич нас възрастните. Е, как да яде супите малчугана, когато коремчето му вече е пълно с боклуци? Това означава просто да не ги купувате и да не ги хапвате пред детето. Вкусът се култивира. Ако го научите на лакомства, то ще ги търси. Между храненията спокойно могат да се дават плодове, зеленчуци, плодови сокове.
За да се храни детето добре, трябва да прави това в спокойна обстановка. Подредете масата красиво, поднесете вкусна, ухаеща храна, само като я види малкото, лигите му да потекат. Злоядото дете обича да се храни в приятна компания с позитивни хора, а не да се решават семейните проблеми на масата. И на най-ящното дете ще му се отяде, ако на масата обсъждате дали си е написало домашното например.
Красивата чиния, интересно подредената порция, чистата салфетка и лъскавите прибори радват не само възрастните, но и децата. Сервирайте малка порция. Така детето ще е спокойно, че може да се справи с нея. Цветовете на чиниите също са от значение. Синият цвят потиска апетита (ползвайте синя посуда за пълничките деца), оранжевият го стимулира.
Не угаждайте прекалено на детето! Храненето трябва да е рационално и да включва различни хранителни продукти. Някои деца предпочитат само определени храни, например само луканка, само супа и т.н. Така се получава едностранчиво хранене, което не бива да се допуска.
Старайте се, обаче, да не дразните детето с нелюбими храни. Ако прекалено се угажда на детето, то губи интерес към храните. Получава се както при играчките – при голямо изобилие детето на нищо не се радва. От безапетитие страдат презадоволените деца.
