Малкото ви дете тръгва на ясла и се задейства схемата 2:5. Два дни на ясла, пет дни болно вкъщи.
Имунната система на малките деца е незряла и нормално те боледуват 7-8 пъти през зимния сезон. Изключително неприятно положение, но за притеснените родители на болнавите деца има утеха.
Установено е, че хората, които са боледували често като малки, стават по-здрави в по-късна възраст. И за това има логично обяснение. При среща с вирусите имунната система се “тренира” как да реагира адекватно и как да се справя успешно с предизвикателствата. И когато се срещне с причинителите на болести, вече е подготвена, като бързо ги неутрализира.
Човек с такава имунна система или не се разболява, или боледува много леко. Известно е, че деца, които се отглеждат в стерилна обстановка, боледуват много тежко, когато се разболеят.
При боледуване, защитните механизми на организма се задействат, определени клетки на имунната система, наречени килъри (убийци), започват да унищожават поразените от вирусите и бактериите клетки.
Знае се, че най-податливите към вирусите са мутиралите, повредени клетки и именно те биват унищожавани. Тоест вирусната инфекция провокира имунната система да чисти всичко, което е некачествено и в лоша кондиция.
Така се намалява рискът от хронични инфекции, за които имаме генетична предиспозиция, и дори от рак. Затова се препоръчва да не се прекалява с лекарствата, когато детето е болно и да не се смъква веднага температурата, особено ако тя е в ниски стойности (до 38 градуса). Необходимо е болното да си почива и да не го засипваме с храна и ненужни лекарства. Детето се нуждае само от повече течности, а не от допълнително натоварване за храносмилане и елиминиране на медикаментите.
Нож с две остриета са и имуномодулаторите, особено ако не са достатъчно проучени и се прекалява с тях.
Защото най-опасните заболявания са автоимунните, при които имунната система се обърква по някаква причина и започва да произвежда антитела срещу собствените си клетки, като ги унищожава.
Боледуването може да има и чисто психологичен положителен аспект за болния.
Когато е болно, детето получава повече нежно внимание, гушкане, угаждане, съчувствие, освобождаване от ежедневни задължения като почистване на стаята си и учене, например. Това им харесва и в един момент дори може да стане опасно, особено когато родителското внимание липсва в ежедневието. Детето получава дивиденти от болестта и съзнателно или не, саботира оздравяването и стабилизира болестта.
Затова болният човек трябва да получава необходимите грижи и внимание, но без да се прекалява.
