Бащинството е една, колкото тривиална, толкова и непозната, но важна област от ежедневието на родители и деца, ето защо не е чудно, че в последно време тази тема стана привлекателна за научния свят и обществото като цяло.
Едно интересно изследване по темата "бащинство", чийто резултати бяха публикувани наскоро в Academy of Management Perspectives, навлиза в тази досега непозната територия на човешките отношения – проучва връзката между личния и професионален живот на бащите.
Това, което прави особено вълнуващо проучването, всъщност е резултатът, които изследователите получават: "колкото повече време в ежедневието си бащите прекарват със своите деца, толкова по-доволни са от своите работни места и е по-малко вероятно да искат да напуснат организациите, в които работят". Колкото и нелогично да звучи на пръв поглед, всъщност този резултат не е никак странен. Напротив, ако се вгледаме по-задълбочено, лесно ще намерим потвърждение.
В последните години в световен мащаб бяха вложени много усилия за изследване на синдрома "burn-out", или т.нар.
професионално прегаряне", характеризиращо се с повишено чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение като тенденцията е към обхват на все по-широк кръг от професии.
В България броят на служителите, изпитали това състояние, е изключително голям. Изводите на специалистите са, че развиването на интереси извън работното място - нещо, което се върши с удоволствие, е добро противодействие на този синдром.
В този смисъл бащинството е едно поле, което предоставя изключително благоприятни условия за изследване на себе си, за развиване на различни способности, знания и умения у мъжете, които не са свързани с професията, която упражняват.
Според Джейми Ледж, водещ автор на изследването, бащинството е именно такъв начин, от който мъжете могат да се възползват, участвайки активно в родителските грижи за детето.
Например, един от изследваните мъже споделя, че се е наслаждавал на това да се чувства компетентен, когато се налагало да посещава педиатъра, отговаряйки на всички въпроси, зададени от лекаря, които все още се смятат за компетентност предимно на майките. Друг споделя, че просто се чувства добре да прекарва времето си с детето, а трети пък се възприема като по-добър човек, поемайки бащината роля и т.н. (цялата статия, посветена на изследването може да прочетете тук).
Това са само малка част от примерите, в които татковците се чувстват значими, компетентни и изправени пред необятно поле от възможности за личностно развитие, дори и да са достигнали предела в своята професия.
Важно е да отчетем още една плоскост на ползите от това татковците "Да бъдат бащи", а именно че татковците, които се включват по-активно в ежедневните грижи за семейството, имат по-здрави съпружески отношения.
Например, много от обществените нагласи все още припознават майката като важната фигура, която поема домакинството, всекидневните грижи за детето като хранене, обличане, хигиена и т.н. В семействата, където тези задължения са разпределени по-балансирано между съпрузите, двойките споделят по-хармонични отношения, като следователно са удовлетворени и щастливи по-дълго време заедно.
Това са резултати от изследвания на голям брой татковци, но не бива да пренебрегваме факта, че отношенията във всяко семейство имат своята специфичност. Затова е добре, когато мислим за щастието на децата да отчитаме и това на родителите – техният пример е основна предпоставка за израстването на щастливи млади хора.
Евелина Лафчийска - психолог към Асоциация Родители,
част от Национална кампания "Да бъдеш баща"
Виж още: Баща – една дума, много емоции
