Това е история, в която ще ви разкажа как едно приемно семейство постави първите цветни мотиви в живота на малкия Виктор - шест месеца след неговото раждане.
С какви цветове бихте изобразили живота си? Вероятно ще изберете повече цветни нюанси. Цветовете на палитрата изобразяват детството, семейната обич, подкрепата, когато ожулим коляно.
За Виктор сивото преобладавало всеки ден от появата му на този свят. Нямало кой да постави първите пъстри, цветни нюанси. Нямала я топлината и мириса на семейството! Нямало сърце, което да бие с това на малкото бебе!
Да, Виктор след родилното отделение на болницата в Шумен е бил приет в дома за бебета заради проблеми със сърчицето. Родната майка - самотна в избора, който трябвало да направи без ничия подкрепа. И тя избрала - да се раздели със своето бебе! Болезнено решение, което щеше да остави своя отпечатък върху много съдби!
Виктор бил толкова мъничък, гледал с празен поглед в пространството. Като че ли вече нищо нямало смисъл... Гласчето му не се чувало. Не плачел. Нищо не искал вече. Малкото телце потрепвало, сякаш чува звуците на приспивна песен. Така го видяхме в дома за бебета и решихме да поставим началото на края на тази болка.
Нашият екип, по приемна грижа към Комплекса за социални услуги в Шумен, работи с вярата, че всяко дете може и трябва да расте в семейство.
Започнахме да мислим кое от всички наши семейства е подготвено, мотивирано и може да преодолее страховете си от страшно звучащата диагноза.
Заехме се със задачата да намерим най-добрите родители за Виктор. Нашият професионален път отдавна ни бе свързал с Ирина и Сергей - родители на две деца и приемни родители на момченце, което благодарение на тяхната подкрепа и обич вече е при своята родна майка.
Точно от тяхната обич имаше нужда малкото бебе.
Чувам плахия глас на Ирина в телефонната слушалка. Проблеми със сърцето, страшно ли е? Ирина търсеше отговори на въпроси, които трябваше да ги получи, защото само истината щеше да и даде сила да поеме малките протегнати ръце! Не без подкрепата на Сергей! Тихо, в телефонната слушалка чух най-важното - Боже! Трябва да помогнем!
Търсенето на отговори на важните въпроси, свързани със здравето на бебето ни отведе при един добър и всеотдаен лекар. Д-р Семкова - детският кардиолог, който го наблюдава от неговото раждане, ни разказа в какво се изразява здравословният проблем и увери, че няма причина Виктор да остане под постоянни медицински грижи. Точно в този момент доктор Семкова дари надежда на семейството.
Ирина и Сергей знаеха, че нашият екип също ще ги подкрепя и е на разположение 24 часа в денонощието.
Първата среща на бебето с "новите" родители беше вълнуваща, но и тъжна. Видяхме дете на 6 месеца, а приличаше на двумесечно бебе. Толкова малък, а гледаше с очи на голям човек. Приемаше само една трета от количеството мляко. Почти отказваше да се храни. Предпочиташе да заспи, "да се изключи". Ирина държеше бебето в прегръдките си, а на нейното рамо бе поставена една мъжка ръка. Без думи, Сергей даваше част от своята сила в този толкова важен момент.
Силният заряд на голямата родителска обич трябваше да се предаде на бебето, за да може то отново да повярва, че е важно за някого, че има смисъл да събере сили в малкото телце и да продължи да живее. Ирина и Сергей знаеха това. Бяха неотлъчно заедно в своята родителска мисия. Разбираха страданието и болката на малкото бебе и с много любов и търпение през следващия един месец бяха до него. Опознаваха се. Постепенно бебето започна да се връща към живота. Празният поглед започна да се изпълва с надежда. Ирина и Сергей дадоха на Виктор най-важното послание, че има кой да го обича истински. Тази нежна, безрезервна родителска обич му даде толкова сили.
В края на нашите срещи, Виктор се смееше с глас, стана физически по-активен - махаше с ръчички и крачета, обръщаше се и търсеше с поглед своята майка.
Така дойде денят, в който малкото момченце, заедно със своите приемни родители, пое по пътя към дома си. Специализираната институция остана само част от неговата история.
Виктор беше последното бебе, изведено от Дома за медико-социални грижи в Шумен. След него институцията беше закрита.
Вече отгърнахме следващата страница, на която продължаваме да пишем, историята на един живот.
Мисията да бъдеш родител - изборът, който направиха Ирина и Сергей и още много други отдадени хора като тях, даряват най-съкровеното - семейство за дете, с което заедно започват да използват красивите цветове от палитрата на живота.
Институт за социални дейности и практики (ИСДП)
Прочетете още:
Баща – една дума, много емоции
Подкрепяй мъжа си, за да бъде добър баща
