Повече от половината родители в България (61%) заявяват, че не биха ударили детето си, докато останалите 39% подкрепят удрянето на шамар като възпитателен подход. Втората група родители биха използвали някаква форма на телесно наказание в случаите, когато не могат да се справят с поведението на наследниците си.
Това сочат резултати от проучване на Националната мрежа за децата от агенция ЕСТАТ, за което са били проведени близо 1200 интервюта.
Изследването е национално представително за семействата с деца под 18 г. и хора между 20 и 35 г., които все още не са станали родители. Близо 94% от родителите и младите мъже и жени без деца смятат, че трябва да поощряват детето да изразява мнението си. Въпреки това, 50% от запитаните са категорични, че мнението на майката и бащата стои на първо място.
Данните разкриват, че средностатистическото българско дете получава право да избира храната си на 11 години. Родителите са категорични, че детето има право да изразява мнение какво да учи, когато навърши 15 г., да излезе на парти на 16 г., да отиде само на екскурзия на 17 г. и да работи след 18-годишна възраст.
Намесата на държавата в случаи, свързани с правото на децата на защита от телесно наказание, се одобрява от 58% от интервюираните. 80-85% от запитаните заявяват с пълна готовност да подадат сигнал към съответните органи в случай, че станат свидетели на малтретиране на дете. Над 80% от запитаните обаче са безапелационни, че опитите за намеса в чужди семейни разправии носят само неприятности.
Търсенето на съвет, помощ или информация във връзка с поведението на детето от страна на родителите е слабо. Допитването идентифицира какви са основните страхове на родителите и откъде те търсят помощ за справяне с тях. Най-силна тревога будят неразумните шофьори, трафикът и пътните произшествия, наравно с "негативната" среда, както и наркотиците.
Родителите най-често се обръщат за съвети, свързани с поведението на синовете и дъщерите им, както и проблеми от здравно естество. Източниците, от които търсят подкрепа, са медицински лица, родителите им, приятели, учители, интернет и на последно място от психолог.
