Кога децата започват да осъзнават, че са момичета или момчета?

Според специалистите, първата идея за това възниква към 8-10 месец. На две години децата започват да забелязват разлики във външния вид - например, момчетата носят панталони, а момичетата рокли или момчетата имат къси коси, а момичетата дълги. Към третата година вече могат да назовават себе си като момче или момиче. 

В този период  децата ясно определят кои играчки им прилягат спрямо пола. Вероятно, ако имате дъщеря, тя ще избира да играе повече с плюшени играчки, кукли, куклени къщички, прибори за готвене и т.н. В същото време, ако имате момче, навярно то ще предпочита да играе с камиони, багери, влакове и да рита топка.

Постепенно започват да се оформят и групи за игра по полов признак. Има игри за момичета, има игри за момчета. Дори може да чуете реплики от рода на: „Тази игра не е за момчета!“ или „Какво момичетата разбират от строене с лего!“ С две думи, момичетата трудно допускат момчета в своята група, както и момчетата трудно допускат момичета в своята.

 От какво се предопределя това?

Според някои специалисти, момчетата и момичетата избират различни играчки, водени от естествените си биологични нагласи и предпочитания. При експеримент на Университета в Кеймбридж, изследователите дали на момчета и момичета да си играят с автомобилчета. Оказало се, че на момчетата повече им харесвало да играят с количките, като ги блъскат една в друга, докато момичетата се движели спокойно, внимавайки да не ударят някого.

С други думи, момчетата повече избират игри, в които има движение и динамика, възможност за преодоляване на препятствия, строене с конструктор и др. Момчетата са по-шумни и по-конкурентни. В същото време момичетата предпочитат като цяло по-тихи игри, в които има възможност за взаимна подкрепа, проява на грижа, емпатия и общуване. Харесват повече игри с кукли, ролеви игри, при които се възпроизвеждат типични за пола роли, разказване на истории, пеене, гатанки и др.

Според други автори, тези разлики не се обуславят от биологичната ни предразположеност, а  от социалните очаквания и ограничения, които са наложени в обществото за съответния пол. Те определят поведението на възрастните и съответно възрастните ги пренасят към децата си с начина, по който общуват с тях и по който ги възпитават.

И действително е така. Знаейки пола на детето си, още преди да се е родило, ние купуваме дрехи в съответните цветове, купуваме играчки, подходящи за момчета или момичета. В популярен експеримент, в който са дали на различни майки едно и също бебе, повито в розово и след това в синьо, майките са се отнасяли по различен начин, вярвайки, че държат момче или съответно момиче. Променял се е гласът им, начинът, по който са го успокоявали, а също и нещата, които са му казвали. Причината е естествената потребност на родителите да направят всичко възможно да осигурят на детето си успешно включване в света, в който живеят, да го предпазят от подигравки и изолация. Факт е, че и при най-малките, поведение, което не се счита съответстващо на пола, се отхвърля.

И все пак трябва ли наистина да избираме играчки според пола на детето?

Истината е, че трябва да даваме възможност на детето да играе с различни видове играчки. И момчетата, и момичетата, може да се учат на грижа към другите с играчка бебе например, която да се учат да хранят, разхождат и гушкат. В ранна детска възраст това е начин детето да приложи грижите, които то получава, върху куклата. В смяната на гледните точки определено има смисъл.

Като родители е добре да внимаваме кога и за какво слагаме етикети от типа на: „това е за момичета“ или „това е за момчета“. Ние също сме модели на поведение и колкото повече показваме гъвкавост, а не консервативност в ролите си на мъже и жени, толкова повече допринасяме и детето ни да е по-гъвкаво и адаптивно в бъдеще. Факт е, че в днешно време не само жените стоят в кухнята, нито само мъжете изкарват основните пари за семейството. Все по-характерно е преливане на ролите, взаимна подкрепа и взаимно преплитане на задълженията.

Колкото по-консервативни са ролите на мъжете и жените в едно общество, толкова по-трудно е на хората да се адаптират към промените. Освен това, се отваря широк коридор за избуяване на стереотипите и предразсъдъците, което не е от полза на нито един от половете. Например, има твърдения, че момчетата се справят по-добре с математиката и пространствената ориентация, а пък жените имат по-добра езикова култура – използват повече думи и боравят с по-сложни изрази от мъжете.

Оказва се, че независимо колко сензационни са такива открития, често има последващи проучвания, които ги опровергават или най-малкото доказват, че не са универсални, а са в зависимост от конкретните специфики на културата и възприемането на мъжката и женска роля в дадено общество.

Всяко едно дете е индивидуалност със свои предпочитания и интереси и точно затова е важно да научим децата си на толерантност и на уважение към другите и техните избори. Има автори, които предлагат различни подходи за справяне с някои от предразсъдъците за момчетата и момичетата, които са пречка за нормалното им развитие. Например, може да стимулираме момчетата да четат повече, както и да търсим постоянно диалог с тях, за да стимулираме езиковите им умения и да създадем позитивна нагласа към споделянето.

Препоръчва се дори играчките да бъдат в неутрални цветове, защото е нормално и момчетата да искат да играят на кухня, но розовият цвят смущава избора им. Момичетата пък е добре да ангажираме в логически игри, шах, конкурентни спортни игри, строене с конструктор, за да развием пространственото им мислене. Има изследвания, които показват, че включването на момичетата в такива игри подобрява самочувствието и самоувереността им, както и уменията им за самоутвърждаване.

Има смисъл да се инвестира в умението за управление на емоциите и у момчетата, и у момичетата. Чувствата определено не са само женска работа. Ако възпитаваме децата си, водени от стереотипа, че мъжете не изразяват чувствата си, то е по-вероятно да възпитаме момчета, които преживяват тежките моменти от живота си сами, без да търсят подкрепа, което може да има крайно негативни последици върху тях. На страниците на „Детето играе“ може да намерите много игри, които развиват различни умения и при момчетата, и при момичетата.

Факт е, че не знаем все още всичко за мозъка, затова е излишно да затваряме едно малко човешко същество в стереотипи, които са удобни, но неверни. Наша задача като родители е да създадем възможно най-много възможности и за момчето, и за момичето да развиват своите безбройни таланти и стремежи.

Прочети още: Игри за децата, когато сме вкъщи