Започнахме рубриката "Професии" с идеята да ви представяме успешни в своята професия личности, а фокусът са децата.
Ако вие сте родител или често комуникирате с дечица - не пропускайте да следите, четете и след това - да разказвате на малките за професиите, които ви представяме в нея.
А ако искате да ни споделите мнението си по темата, можете да го направите на нашата редакционна поща edna@netinfocompany.bg или като коментар тук, под статията.
Новият ни гост е съдия Любка Стоянова. С нея се срещна и поговори Симо Колев:
Любка Петрова Стоянова е родена в София, била е главен експерт, юрисконсулт в Министерство на икономиката, а между 2002 и 2006 г. - адвокат в САК.
Практиката на Любка Стоянова като адвокат е била свързана предимно с административно-наказателни производства, административно-правни спорове, търговски спорове, трудови и граждански дела.
От 2007 г. до настоящия момент Любка Стоянова е съдия в Административен съд София-град, като от 12.07.2012 г. е заместник административен ръководител на Административен съд София-град
Завършила е висшето си образование в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Право“ през 1998 г. и магистърска програма „Право на Европейския съюз“ през 2010. От началото на 2016 г. е лектор на семинари по различни въпроси относно закрилата на интелектуалната собственост.
Симо Колев: Люба, каква е разликата между футболния съдия и съдията в българското правораздаване?
Любка Стоянова: Има една важна: споровете са различни - футболният съдия се занимава с възникнали спорове на футболния терен, а съдията в правораздаването – със спорове между хората или хората и държавата.
А по-малко съществените са, че са облечени различно - аз нося тога (дълга черна роба), а на футболния съдия ще му бъде много трудно да тича с такъв „екип“. Освен това той е вещ във футболния правилник и определя безпогрешно голове, дузпи, нарушения, а съдията, който правораздава, е изучавал законите, правилниците, наредбите и много други актове, които регулират ежедневната ни дейност.
- Хм. Значи има разлика... Не знаех. Ти каква искаше да станеш, когато беше малка?
- Бижутер, а след това пилот. Много обичам да изработвам нещо с ръцете си, а летенето ми е в кръвта. Дядо ми е един от доайените на гражданската авиация сега. Той даже се шегува с мен, че имам керосин в кръвта, защото съм запазила любовта си към пътуването и високите нива на адреналин в кръвта.
- Как се става съдия? Извън образованието, кои са качествата, които помагат в тази професия?
- Никак не е лесно да станеш съдия. Много, много се учи, взимат се изпитите по право. После пак много, много се учи и се взимат специализираните изпити за съдии и накрая, за да работиш самостоятелно, трябва да работиш три години с други, по-опитни съдии в състав. А за да останеш истински добър съдия, трябва да продължиш да учиш през целия си живот.
А що се отнася до необходимите качества - на мен лично ми помага силно развитото чувство за справедливост. Освен това се изисква и определена доза решителност – да можеш да вземеш решение и след това да не се колебаеш да застанеш зад него. Важни са и концентрацията и аналитичните умения, логическото мислене. Любовта към математиката също много често ми помага.
- Кое е най-трудното в работата ти?
- Най-трудно е да вземеш решение, което прилага закона точно, но е жестоко от житейска гледна точка. Не е лесно да отсъдиш един човек да бъде изваден от жилището, в което живее посред зима, въпреки че не си е плащал наема няколко години.
Сега ми е трудно да успявам навреме да пиша решенията си, защото работя в съд, който е свръхнатоварен. Това изисква да стоя до късно, да работя и в събота и неделя. Често нямам време за малкото си момиченце.
- А кое е най-интересното?
- В моята работа - разнообразието. За мен - възможността да работя и да помагам на хората. Невинаги се получава, но когато видиш дори само един доволен човек, удовлетвореността е много голяма.
- Как протича твоят ден и какви са предизвикателствата в работата ти?
- Работният ми ден следва определена рутина - отивам на работа; чета делата, по които са постъпили различни молби, след това, пиша съдебните си актове. В дните, когато имам съдебно заседание, хубаво прочитам делата, които ще разглеждам този ден и след това влизам в съдебната зала, където изслушвам исканията и изявленията на страните по делата.
- Ако не беше станала това, което си, какво щеше да работиш?
- Сигурно щях да стана учител или пилот. Всъщност сега има възможност да се преквалифицирам, но не знам дали здравословното ми състояние ще позволи да стана професионален пилот.
- Какво научи в училище и какво не успя да научиш там?
- В по-общия житейски смисъл научих колко е ценно приятелството. Не научих обаче как да бъда самоуверена и да отстоявам принципите си (такова беше времето в края на 80-те години на миналия век). Това дойде като усещане след време и с подкрепата на съпруга и семейството ми.
- Колко е годишният ти доход? Колко пари се печелят като съдия?
- Годишният ми доход е около 36 000 лв., което е много повече от заплатата на един учител, за съжаление. Аз съм привърженик на максимата, че „който отваря училище, затваря затвор“. В същото време е доста по-малко от заплатата на банков служител с дълги години стаж – като мен. Макар работата, която съдиите работят, да не предполага „печалба“, както при хората, които правят бизнес, то заплатата, която получавам, засега е достатъчна, за да живея нормално според разбиранията си. Мога допълнително да преподавам, защото научната и преподавателската дейности са единствено разрешени на съдиите по „съвместителство“, но много рядко ми остава допълнително време, в което да се подготвя за това.
- Кога за последен път си каза "Обичам си работата"?
- Повтарям го всеки Божи ден, защото много обичам работата си.
Припомнете си още:
Как се става директор на детска градина
Откровено от един учител по история...
Професия: познавач на човешката душа
Да обясниш професията си на дете: Део
Да обясниш професията си на дете: Лиляна Павлова
Една професия - може би твоята
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
