Понякога ме питат каква е ролята на бащата и много се затруднявам да отговоря. Каквото и да кажеш, все ще яхнеш някой полово-социален стереотип. А и винаги ми се е струвало, че моята роля като баща се изразява в това да правя това, което правя по най-добрия възможен начин. Много отнесено - незадоволителен отговор!
Но след случката, която сега ще ви разкажа, вече мога спокойно да отговоря, че ролята на бащата е да сменя гуми.
Наскоро древният ни, просторен и тромав семеен автомобил от реномирана шведска марка, известна със своята сигурност, спука гума.
Нищо драматично, не сме летели по магистралата, не сме свистели с гуми, просто си намерихме колата с безвъзвратно издъхнала гума на паркинга. Но пък беше късно, тъмно и валеше дъжд, а ние точно си тръгвахме от роднинско събиране с натежали кореми и закопнели за сън. С една дума – гадно.
Много бързо ми се изясни, че ще се наложи да слагам резервната гума.
Първият път, когато това ми се случи, бях безотговорен новособственик на автомобил без резервна гума и помпа.
Втория път позорно не успях да разхлабя болтовете на джантата, защото не знаех как да подхвана лоста. За разлика от тогава, този пък се чувствах напълно подготвен за предизвикателството. Започнах да изхвърлям боклуците от багажника и методично да вадя гуми, крикове, лостове и други приспособления, които само опитът може да те научи, че ще ти потрябват за тази работа. Подложих крика и започнах да вдигам колата. Яна, четири годишната ни дъщеричка, започна превъзбудено да пърха около колата, да пипа всичко и да пита всички въпроси на света. А само преди минутка се готвеше да заспи безпаметно в столчето, както прави винаги, когато се прибираме късно от някъде.
- Янче, не се ври тук, мръдни по-настрани! - казах ѝ аз авторитетно.
- Защо? - питаше ме тя бунтарски, пънкарски. „Браво малката“ мисля си, всичко трябва да се подлага на съмнение, да се разнищва до основи.
- Защото ако изтърве крика, може да мръдне колата и да те затисне. - отговарях аз загрижено, но все пак се налагаше майка ѝ да я удържа.
Крикът наистина падна, че и се ядосах. Таман, да види детето, че и баща му е емоционален човек, а не е от камък. Сетих се, че не съм подпрял отсрещните гуми с камъни, реабилитирах „тъпия“ крик, обясних, покаях се. И в този момент ми хрумна „Ето, най-накрая някакво практическо приложение на това дете, което го гледаме от 4 години вече“. Има задача и за майка му – пратих ги да търсят камъни. Настъпи страхотно оживление, вече никой не забелязваше, че вали и е все така гадно. Започнаха да ми носят камъни.
- Тате, този става ли?
- Става, благодаря! Потърси един още по-голям – наредих аз, че да оползотворя ентусиазма на малката.
Подпряхме колата и този път стана работата. Оттам нататък всичко мина гладко, все едно хобито ми е да сменям гуми по паркингите. А за малката това беше едно истинско приключение с изненади, обрати, затруднения, емоции, но и с успешен край, в което тя взе дейно участие.
И така, натоварихме се в колата и си заминахме, значително по-ободрени, отколкото преди десет минути. Пък аз бях един всемогъщ властелин на колелата и железата.
Та, да се върнем на въпроса: „Каква е ролята на бащата“.
Струва ми се, че освен всичко друго, бащата трябва да знае, да може, да е уверен, решителен и справедлив, да закриля, да показва, да учи, да обяснява, да въвлича, да предугажда и отстранява проблемите. Бащата трябва да знае, че ако смята, че има добри черти и иска да ги предаде на децата си, трябва да бъде с тях, да посреща житейските ситуации с тях и в най-добрата си светлина.
Точно както когато сменя гума.
Автор: Васил Лазаров
Асоциация Родители
Прочети още по темата:
Баща – една дума, много емоции
Татко, не прегаряй!
