Детското възприятие за общуване най-често попива примери от модела на поведение в семейната среда. Затова вие като най-близки до децата си хора е редно да им обясните, че обидните думи или агресивното поведение са все действия, които могат да накърнят в различна степен даден техен връстник.
И тъй като подрастващите не разбират в такава дълбочина случващите се край тях ситуации, ще се наложи да им разясните, че в живота оттук нататък, когато човек се отнесе лошо (без да има повод за това) към някого, същият трябва да умее и да се извини.
"Повечето хлапета са егоцентрични в тази си възраст и не могат напълно да осъзнаят, че отсрещната страна също има чувства и може да страда. Така че колкото по-отрано децата вкъщи се научат да бъдат съпричастни, толкова по-бързо ще разграничат положителните от отрицателните действия", разказва Мишел Нийлън-Уудс, която е американски психолог.
Ето и какво съветва самата тя, за да разрешим този казус.
* Когато помолите вашия син или дъщеря да се извини, го гледайте право в очите и бъдете сериозни в изражението си, за да подчертаете важността на проблема.
* Споделете на малчугана ви колко неприятно се е чувствал той, когато сте му се карали с по-остър тон, за да направи съпоставка какво причинява на останалите, държейки се грубо и невъзпитано с тях.
* Действията в поведението на мъниците трябва да им бъдат обяснени, затова ги попитайте защо в дадената ситуация се е налагало да кажат "Съжалявам", с което ще проверите дали наистина осъзнават, че негативният им характер и отношение са в състояние да наранят другите.
