Макар и да е много фина, разлика между самочувствие и нарцисизъм има.
Някои специалисти я описват по следния начин: "Високо самочувствие означава да цениш себе си и качествата, които имаш, докато нарцисизмът се уповава на това на всяка цена да искаш всички хора да считат теб за най-добрия във всичко (дори и да съзнаваш, че не е така)".
Нарцисите, дори и невинаги да са удовлетворени от себе си, се чувстват над другите и са уверени, че трябва да бъдат привилегировани.
Група учени са се заели със задачата да направят изследване как децата се превръщат в "нарциси".
В проучването екип от европейски и американски психолози изучават детското развитие и нарцисизма като проследяват поведението на 565 деца и техните родители в продължение на година и половина.
Според данните в него, родителите, които "надценяват нездравословно" децата си и често казват "Моето дете е по-специално от другите деца", е по-вероятно да възпитат наследниците си в чувство на нарцисизъм.
Това, разбира се, не означава, че родителите не бива да говорят хубави и положителна неща за децата си. Според психолозите те трябва да се отнасят с тях с доброта и да изразяват явно любовта си, но и да ги научат, че всеки човек има определени качества, които го правят уникална и ценна личност.
Майките и бащите трябва да съумеят да създадат усещането у малките да различават твърденията "Аз съм доволен от себе си" и "Аз заслужавам нещо повече".
Експертите съветват родителите да изградят здравословно самочувствие у децата. Такова, което създава допълнителна увереност. Нарцисизмът според тях може да доведе до депресия у подрастващите, които ще срещат трудности при общуването си с другите, поради нереалната си самооценка и очаквания.
