Около третата си годинка децата нахитряват и започват да лъжат. Колкото и странно да звучи, това е белег на поумняване.
Детето вече разбира последствията от някои свои действия или бездействия и вече е научило, че има начин да намали неприятностите си, като излъже. По същата причина лъжем и ние, възрастните. Но за разлика от нас, децата не влагат користни подбуди в лъжите си, просто искат да отърват родителското мъмрене.
Коронен номер е, когато на детето не му се ходи на детска градина, да го боли корем. Само сутрин и никога в събота или неделя. Лъжата се използва и за привличане на вниманието. Например, когато в семейството се роди друго дете и първото е детронирано, когато малкото дете е самотно и жадува за мигове с вечно заетите си родители и т.н.
Смята се дори, че някои деца боледуват често, като по този начин подсъзнателно искат да привлекат вниманието на околните да се грижат за тях, да разговарят, да са един до друг. Понякога се лъже и без никаква причина, просто фантазията на малките е прекалено развинтена и им доставя удоволствие да си измислят разни истории.
Но понякога не можем да разберем дали детето лъже или не, и това може да е фатално. Например, ако сме свикнали, че детето го боли корем при всяко неизпълнено желание и неглижираме оплакванията, а всъщност да има истински проблем. Затова трябва да научим децата да казват истината, да ни имат доверие. Това не е трудно, стига да се съобразяваме с някои правила:
1. Не бъдете прекалено строги към децата си! Доброто възпитание и обноски са хубаво нещо, но всяко прекаляване е вредно. Децата не са виновни, че ние сме нервни и напрегнати. Не правете трагедия от техните бели, те не са пенсионери, палави и буйни са. Малките деца са любознателни, навират се навсякъде, разглобяват всичко и така опознават света и се развива интелектът им. Този процес не може да мине без поразии. Така, че погледнете откъм хубавата страна на белите. Ако за всяка вдигате грандиозни скандали, със сигурност детето ще лъже, за да си спести неприятностите. Трябва да преглътнете някои действия, но за други, животозастрашаващи (като пресичане на улицата, игра с електрически уреди и т.н.) трябва да има железни правила. Контролът над детето е задължителен, но без престараване. Ако едно дете постоянно чува думата "не”, тя се обезмисля.
2. Не обиждайте детето, не го наричайте с лоши епитети само защото е излъгало. Така подкопавате собствената му оценка и то ще израсне без самочувствие. А човек без самочувствие шмекерува и ще продължава да лъже, вместо да се защитава аргументирано.
3.Отделяйте повече време за детето, разговаряйте с него! Нека в спокоен разговор то разбере, че има и други начини за изход от ситуацията освен лъжата. Може например да кажете:”И аз като одрасках колата в бордюра много се притесних, но не казах, че някой друг е виновен. Знам, че не си счупил нарочно вазата, така че спокойно можеш да си кажеш, никой няма да те обвинява.”
4. Поощрявайте доброто поведение. Всеки обича да бъде похвален, не бързайте да обвинявате детето, без да сте наясно със случая. Одобрете самопризнанието, накарайте го да се чувства гордо, когато казва истината, макар тя да е неприятна. Не подценявайте детето, то разбира доброто отношение и отвръща със същото.
5. Замислете се сериозно, ако детето често лъже, какво го кара да прави това. Защо се страхува да каже истината? Разберете какво мъчи малчугана, чувства ли се пренебрегнат и търси внимание или реагирате прекалено остро на белите? А може би толкова сте заети с други задачи, че малкото е разбрало, че каквото и да ви каже, вие няма да го чуете. Ако не намерите причина за постоянните лъжи, обърнете се към детски психолог. С помощта на тестове и рисунки той разбира какъв е проблема.
6. Не лъжете пред детето! Личният пример е най-доброто възпитателно средство. Ако вие обещаете нещо на детето, а после си измисляте куп извинения (откровени лъжи) за неспазеното обещание, не искайте детето ви да не лъже. То просто ви подражава.
