Няма родител, който да не се е сблъсквал с гнева на детето си. Фрустираното дете може да започне да плаче, да крещи, да удря, да хвърля предмети и да хапе в опит да се справи със ситуацията. 

Децата изпитват пълната гама от емоции интензивно и силно - радост, тъга, страх, разочарование, нервност и т.н.  

Колкото по-рано научим детето си да разпознава чувствата си, толкова по-лесно можем да го въоръжим с успешни стратегии да се справя с тях и да регулира поведението си.

Как може да постигнем това?

Помагайте на детето да разпознае чувствата си като му давате думи за тях. Когато разпознаете, че детето е радостно, щастливо, споменете го: „Виждам, че си щастлив“. Направете същото и с негативните чувства: „Изглежда се натъжи, когато баба си тръгна“, „Ядоса се, че ти взеха играчката ли?“.

Вие също споделяйте чувствата си: „Притеснявам се, когато се катериш нависоко.“ Започнете изграждането на речник с думи за чувства от най-ранна възраст, дори детето да не може да говори, а по-големите деца окуражавайте да използват думите, за да опишат как се чувстват.

Помагайте на децата да разпознават своите и на другите чувства по мимиките и жестовете, които правят. Радостта се изразява с усмивка и отворени жестове. Тъгата - с тъжен поглед и нацупени устни. Гневът -със сключени вежди, почервеняло лице, напрегната стойка.

Това може дори да е игра: наблюдавайте различни хора на улицата, на филм, на снимка и се опитайте да разпознаете как се чувстват по признаците, които показват на лицето. С по-големите деца дори може да направите карти с емоции. Когато някой изтегли карта, трябва да изрази това, което му се е паднало с лице и тяло и да разкаже ситуация, в която е изпитал подобна емоция, как е реагирал и т.н Такава игра би била подходяща за деца над 4 години.

Колкото повече „следи“ детето може да разпознае, за да идентифицира дадено чувство, толкова повече увеличавате неговата социална интелигентност и умение за преценка в коя ситуация как да подходи.

Имайки знанието за чувствата и техните проявления, може да помогнете на децата да ги категоризират в две зони. Примерно червена зона за гнева, страха, тъгата, разочарованието и зелена зона за спокойствието, радостта, удовлетвореността. В червената зона сме напрегнати, мускулите ни са стегнати, мислите ни са хаотични. В зелената зона сме отпуснати, мускулите са отпочинали, мислите са ведри.

Разбира се, колкото по-големи са децата, толкова повече цветни зони може да добавите, за да разслоите интензитета и характера на емоциите. Това разграничаване е важно, за да разбере детето, че когато е в червената зона, импулсът го кара да действа по неподходящ и дори вредящ му начин.

Може да си измислите и метафора, с която да улесните детето да категоризира чувствата си в двете зони. Предлагаме метафора за летене с парашут в различно време. Примерно, когато детето е ядосано, може да му кажете, че това е като летене с парашут в бурно, гръмотевично време. Вятърът лашка парашута на всички страни и отвсякъде гърми и трещи. Не се вижда нищо ясно на хоризонта. Когато детето е спокойно, може да му кажете, че лети с парашут в слънчево време. Носи се леко по небесата. Всичко е светло, ясно и погледът стига надалеч. Дори може да залепите на хладилника две картинки – на буря и на слънчево време и един парашут, който да местите, така че да онагледите на детето как му влияят чувствата в момента.

Когато детето знае в коя зона са чувствата му, по-лесно и нагледно можем да помогнем да извърви пътя от гнева към спокойствието. Не е достатъчно да му кажем „Успокой се!“, защото това за него нищо не означава. Добре е, когато детето е спокойно да го научим на някои техники за справяне. Една от тях е дишането. На тази техника може да научите дори деца на 2 години като използвате малка хитрост. За да вдиша детето, го приканете да помирише мнимо цвете, а за да издиша – да загаси въображаема свещичка (вероятно детето вече има опит в това от рождения си ден и действието му е познато). Когато детето изпита силни негативни чувства, по-лесно ще го успокоите като го призовете да направи същата дихателна техника.  

Стимулирайте детето да търси различни възможни начини на реакция в една и съща ситуация. „Ядоса се, че не успя да подредиш пъзела и го разхвърли навсякъде. Аз мисля, че би могъл да помолиш за помощ или да изчакаш малко, да вдишаш няколко пъти и да опиташ отново.“ Разбира се, това би било нелепо в пика на негативната емоция или превъзбуда, но когато детето е спокойно, призовете го да обсъдите ситуацията, без натякване и обвинения, а разбиране и съчувствие към детето.

Използвайте приказките, за да учите за емоциите и вариантите на реакция. Говорете за чувствата на героя, обсъдете как е постъпил в дадената ситуация, можело ли е да постъпи по друг начин. Попитайте детето дали е изпитвало подобно нещо и как е постъпило. С по-големите деца може да играете и на „Стоп“.

Ето как: опишете 10 ситуации като режисьор на филм в три кадъра. Примерно: „Катя играе с Ива в пясъчника. Ива дърпа кофичката от ръцете на Катя. Катя се ядосва и... Стоп.“ Тук е моментът да попитате детето: Какво е ядосало Катя? Как според теб ще направи Катя? Може ли да постъпи и по друг начин? Вземете ситуациите от реалното ежедневие на детето, в които то е изпадало. Така то ще се припознае в тях, а в същото време спокойно ще може да разсъждава за различни варианти на поведение.

Важно е да валидирате чувствата на децата си и да не ги наказвате затова, че ги изразяват. Използвайте моментите, в които детето е спокойно, за да може максимално да вникне в същината на чувствата и как те ръководят поведението ни. Колкото по-добре едно дете разпознава чувствата си, толкова по-успешни стратегии на поведение ще има в бъдеще. Подкрепете го и го окуражавайте да опитва.

Прочетете още: 

Игри за децата, когато сме вкъщи

Важните уроци за деца, но не училищните

Как да развием езиковите умения на детето

Как да помогна на детето ми да се справи с разочарованието?

Да помогнем на децата да разберат времето

Как да възпитаме децата, за да имат самочувствие