Това е разказ за баща на 13-годишно момче. Баща, който е имал моменти, в които се е страхувал, не е знаел какво да направи, как да постъпи със сина си, а в други моменти сам се е окуражавал и казвал „стегни се, това е твоето момче”. Това е баща, който не се притеснява да назове грешките си, но и се чувства горд от постъпките си. Баща, който не се страхува да прегърне и целуне детето си и да му каже „ние ще се справим”. Един баща, който залага на емоционалната връзка с детето си и взаимното доверие.
Баща, който е заложил много и на моментите, в които заедно са правили нещо, спортували, разказвали си вицове, смеели се. Това е спомогнало да разбере какви са талантите на сина му, а именно - удава му се да играе футбол. Липсата на време не съществува за него като причина да не си с детето си и е правил всичко възможно да се случва това.
Случаят на детето попада в Комплекса за социални услуги за деца и семейства чрез Отдела за Закрила на детето в момент, когато родителите водят непрестанни съдебни дела. Детето има нужда да бъде подкрепено при преминаване през правните процедури. Подготвено и изслушано е в специализирано помещение „Синя стая”. Било е изнервено, необщително, със своите страхове.
Бащата отчита професионализма на специалистите, работили с детето му като водещо за съхраняване на емоционалното му състояние по време и след разпита. Преборил се е и със собствените си страхове, че ще бъде обвинен, осъждан като несправил се родител, а е получил уважение, разбиране и подкрепа.
Той казва „професионалистите ми подадоха ръка”. Успява да изгради доверие с тях и започва да се бори за сина си, застава уверено до него. Взема участие в групова програма за родители. Използвал е наученото и го е приложил спрямо детето си. Това е един баща, който е решил, опитал и се е убедил, че „всичко това работи”. Това е един баща, който е искал да направи всичко възможно детето му да се чувства обичано.
Детето е имало проблеми в училище. Първоначално баща му му се е карал, но след това е започнал да го изслушва и заедно да мислят как да действат. Вдъхвал му увереност и го нахъсвал към по-добри резултати.
Впоследствие детето става по-уверено, чрез разговорите им започва да се вслушва в съветите му. Един баща, който е искал да възпита едно отговорно дете.
Подобрява успехите си в училище, започва е да разговаря по-свободно, да споделя.
От три години живеят заедно и са щастливи. Дава си сметка, че с всеотдайната подкрепа от негова страна и мобилизиране на собствените си ресурси е спомогнал за постигане на положителната промяна в детето си.
Изготвил: Маргарита Карачорова - социален работник в Детски център за сътрудничество и подкрепа „Зона ЗаКрила“- гр. Шумен, с подкрепата на Институт за Социални Дейности и Практики.
Припомнете си още:
Сега не мога… Скапан съм от работа!
Да отгледаме момченце, което уважава жените
За да отгледаш дете, е нужно цяло село...и баща му
Баща – една дума, много емоции
