Вие строите кула, а бебето се забавлява да я събаря.  Вие вадите книжка за четене, а бебето с удоволствия я дъвче и къса. Изпитва търпението ви да му/ѝ подавате предмети и играчки, които непрекъснато хвърля на земята.

Попадне ли му бутилка с вода, задължително ще я излее. Изсипва кутиите, в които прибирате играчките, дърпа салфетките от опаковките, разхвърля прането ви и какви ли не още „бели“.

Игра ли е това и изобщо защо бебета правят така?

Макар на пръв поглед да изглежда, че бебетата предпочитат хаоса, всъщност тези забавления са истинска игра, с която те учат за света около тях. На този етап за бебето е трудно да строи къща, кула или мост. Но може да участва в играта като бута, това което вие издигате за него.

Освен това, то така се упражнява да координира ръцете с очите си, развива фината и грубата си моторика, учи за емоциите и реакциите на хората, посредством вашите собствени реакции. Може да не ви се иска да къса книжките и да изважда съдържанието на шкафовете, но бебето изследва редица причинно-следствени връзки, които ще му помогнат за бъдещото развитие. 

Може и да ви е неприятно непрекъснато да се навеждате, за да му дадете хвърлената за пореден път играчка, но така то се учи да я търси с очи къде отива, развива фината и грубата моторика, както и разбира, че ако нещо не ти е пред очите, то не означава, че не съществува.

На вид просто игра, която в един момент ще му помогне по-лесно да приема, когато се налага да го оставите само, защото ще знае, че сте някъде там и ще се върнете.

Освен всичко друго, това е начин да общува с вас. Тази игра му помага да се утвърди като самостоятелна личност, защото разбира, че може да има въздействие върху хората и предметите около себе си.

Какво да правите?

Бъдете спокойни и търпеливи. Няма смисъл да се сърдите на малките бели на бебето, по-скоро покажете ентусиазъм. Бъдете позитивни и му дайте пространство да проучва и изследва средата, вашите реакции и собствените си чувства и преживявания, следвайки своя собствен темп и импулси.

Когато бебето вече може да се придвижва самостоятелно, отстранете всички опасни неща – остри предмети, опасни ръбове, стъклени вази, саксии с опасни растения, книги, които искате да останат здрави, предмети, които не искате да му давате и т.н. Колкото по-малко са зоните тип „Тук не!“, толкова по-добре.

Защото бебето е любопитно и не бива да ограничавате и възпирате порива му да опознава света, нито пък увереността му, че може вече само. По-скоро се опитайте да видите света през неговите очи и се адаптирайте към неговите възможности и желания в момента.

На мястото на стъклената ваза която е „Не!“, може да се появи интересна кутия, с подаващи се през дупчици разноцветни панделки, които детето с удоволствие да дърпа. В шкафа, който обича да отваря и да вади оттам всичко съдържимо, сложете торба с интересни предмети за разглеждане, които са безопасни за него.

На стената може да сложите магнитна дъска, където с  помощта на магнити да закачите картинки, които да се отлепят и пренаражедат.  На друго място може да сложите занимателна дъска, на която да сложите предмети от света на възрастните, които иначе са недостъпни за него, но тук са предложени по безопасен начин.

Предлагайте на детето разнообразни стимули, за да му осигурите разнообразни сензорни усещания. Примерно на децата над 6 месеца може да дадете да играят с бивачно фолио или да късат стари списания, разбира се и двете под Ваше неотлъчно наблюдение. На децата на 7 месеца може да предложите да рисуват с храна. На 10 месечните може да дадете да играят като отлепят и залепят лента с велкро или пък да рисуват с вода.

Още много идеи с подходящи за бебетата игрови стимули може да намерите на страниците на „Детето играе“.

Играйте заедно и се забавлявайте!