Ако някой ходи като патка или криви крака, за това имат вина родителите му. Първо, защото формата на краката се унаследява генетично, и второ, защото не са взети мерки за хубава стойка от ранна детска възраст. И тъй като с гените не можем да се борим, по втория въпрос могат да се направят много неща.
Прохождането е важен момент за походката на детето. Най-добре е то да става с боси крака, така бебето усеща релефа на повърхността, балансира тялото, стимулират се нервните окончания на стъпалата и се изгражда хармонична, красива походка.
Когато това е невъзможно (студ, мръсотия) сложете чорапки с бутонки против плъзгане или "буйки" с много тънка подметка. Ако сложите детето в масивни обувки, които обхващат глезена (както се препоръчва масово) с дебела подметка, то ще ходи като в паници. Те са добри за глезена, но са за по-късно, когато детето вече ходи стабилно.
И не насилвайте детето да прохожда, само защото съседчето на неговата възраст вече ходи! Едно дете прохожда, когато е готово за това. До третата година повечето деца имат физиологично плоско стъпало, стъпалата им са като "понички", без оформен свод. Затова в началото може краката леко да се изкривят като Х или О, но това е временно.
Не забравяйте, че враг на хубавата походка е наднорменото тегло. Стъпалото има 26 кости, 19 мускули и много съединения, сухожилия, нерви, кръвоносни съдове. Наднорменото тегло уврежда тези деликатни и неоформени структури на стъпалото и те често се деформират.
Изборът на подходящи обувки е изключително важен за развитиета на детските крака и за добрата походка. Късите обувки изкривяват палеца на крака, деформират ноктите и това променя модела на движение и води до увреждане на ставите. Така се натоварва и гръбначния стълб.
Обувките на малкото дете трябва да се сменят често, защото бързо умаляват. Един номер на обувката се равнява на 6.5 мм. Но номерът не винаги отговаря на дължината на ходилото затова е доста трудно да се изберат подходящи обувки. Идеалният вариант е да са от естествени материи, с еластична подметка, достатъчто дълги и широки, но да не хлопат. Не робувайте на модата, лачени обувки и гумени ботуши (не могат да "дишат"), както и дървено сабо и токчета не са подходящи за деца.
Когато се пробват обувки детето трябва да е право, иначе пръстчетата се свиват и купуваме по-малък номер. Добре е да има един пръст разстояние до върха на обувката. Най-добре накарайте детето да стъпи върху лист твърда хартия и очертайте стъпалото. Ако отпечатката влиза свободно в обувката, тя е идеална.
Прибавете "аванс" поне 10-12 мм. към очертанието за свобода на крачето. При тези цени на обувките втората употреба върви с пълна сила. По принцип не се препоръчва, защото обувката е приела формата на крака на предишния собственик, но може, ако подметката е идеално запазена. Ако петата й е изтъркана от едната страна означава, че предишния собственик е стъпвал накриво и е деформирал обувката. Тя от своя страна ще деформира крачето на вашето дете.
Внимавайте със стелките, те се носят само по изрична препоръка от ортопед. Не се лъжете от рекламите, стелките нямат място в обувките на детето. Детският крак не се нуждае от допълнително насочване и повдигане, нуждае се от свобода. Със стелки рискувате да принудите детското краче да приема погрешна стойка в обувките.
