Българската баба е нещо уникално. Докато нейната посестрима от Запада, след като се пенсионира, нахлупва капелата и хуква по круизи, нашата баба-героиня става пръв помощник на младото семейство с малки деца.
Дори да е болна, когато става въпрос за златното внуче, тя ще дотича по-бързо от Юсейн Болт, дори и патериците няма да я спрат. Детето, отглеждано от родната баба си личи отдалеч - добре охранено, чисто, здраво, спокойно.
Защото няма кой по-добре да се грижи от любящата роднина. Но бабата-гувернантка си има и недостатъци – тя е прекалено притеснена за внучето и се престарава повече, отколкото трябва. На нея винаги й се струва че:
*Детето ще настине. Дори при топло време децата се навличат с няколко ката дрехи, шапки, якета... Били малки и им е студено?! Напротив, малките имат повишена обмяна на веществата и им е по-топло отколкото на нас. Освен това те са като "шило в торба" - постоянно се движат и загряват.
Резултатът от тази свръхгрижа е изнежване на децата, претопляне, изпотяване, и естествено болести. Защото последните най-обичат изпотени и изнежени деца. Ако се чудите как да облечете децата, по-добре една идея да им е по-студено, отколкото прегрели. Златното правило е винаги да се поставяме на тяхно място и така да ги обличаме, както на нас ни е комфортно. Стига разбира се и нас да не са ни претопляли и да имаме нарушена терморегулация.
*Малкото съкровище не яде, то е направо "кожа и кости", е другият хит на бабата. Българската баба е издигнала храната в култ. Ако милото внуче не си изяде определената порция, бабата изпада в прединфарктно състояние. Естествено, че рационалното хранене е основа за добро здраве, но трябва да се прави разлика с тъпченето с храна. Странното е, че в повечето случаи децата на притеснените баби са добре охранени, дори пълнички.
Всъщност, те наистина не се хранят добре, правилно хранените деца са стройни и здрави, по-скоро слаби, отколкото дебели. Просто на злоядите им писва някой постоянно да тича с лъжицата и да настоява "една лъжичка за баба, една за мама, две за филанкешията..."
А в същото време в чантата на баба винаги има някое лакомство, което убива апетита на детето, а после защо не ядяло супи! Не насилвайте детето, не му давайте да похапва между храненията и всичко ще е наред.
*Много е бледичко миличкото! Това е в топ 3 на бабините притеснения. Ако Здравната каса знае колко пари са отишли за изследвания за успокоение на роднините, сигурно ще има глобени доста лекари. Децата са бледи (не анемични), защото кожата им рядко вижда слънце, въздух и вятър. Те са или в детско заведение и училище, или вкъщи пред компютъра и телевизора.
Няма ги игрите на открито и спорта, които засилват кръвообръщението и водят до така мечтаните румени бузки. Вместо да травмирате детето с изследвания, изведете го на разходка, запишете го на спорт, карайте колело в парка.
И на всичко отгоре "младите не знаят как се гледат деца". Логично, те никога не са го правили, но повечето от тях се справят отлично. Защото следят новостите, посещават детските консултации, имат на разположение много информация.
А ролята на по-възрастните е тактично да им предават своя полезен опит, но без да натякват и упрекват. Децата са на родителите, а не на бабите и дядовците и последните би трябвало да се съобразяват с това. В противен случай от първи помощници рискуват да се превърнат в досадници. А децата се гледат много лесно –с любов и спокойствие.
Повечето баби го правят така и младите трябва да са им много признателни.
