Всеки човек се ражда с инстинкт, който му показва какво е най-добро за него. Но с времето ние го потискаме съобразявайки се със съвети, наложени правила, възпитание.
И така отваряме пътя на болестите, неудовлетворението, несполуките. Затова гледайте какво правят децата и се учете от тях, те са много по-близо до природата. Техният инстинкт за самосъхранение още не е закърнял.
Когато детето е болно, то не се храни. За ужас на цялото семейство! Но детето интуитивно разбира от какво има нужда в този момент – от разтоварване на храносмилателната система. Енергията на организма се насочва за борба с болестта, а не за храносмилане.
Когато тялото е с повишена температура, както при настинките например, рязко намалява производството на стомашни сокове и ензими и храненето само натоварва стомаха.
Освен това храната освобождава допълнителни калории и температурата трудно се нормализира. Затова децата реагират логично на потребностите си като отказват храна. Вместо да се вслушаме в техния инстинкт, ние изпадаме в шок и се започва "лъжичка за мама, лъжичка за тати".
Разбира се, не е нужно да оставаме само на вода, когато сме болни, но е необходимо да слушаме тялото си по примера на децата ни, щом то не иска храна, значи няма нужда от нея в момента.
Децата плачат, когато им е мъчно. Добър урок и за възрастни. Доказано е, че човек, който плаче, си излива негативните емоции и му олеква. Но този естествен рефлекс за разтоварване се потиска от най-ранна възраст, особено при момченцата. Нали чувате редовно репликата "Момчетата не плачат!".
Едва ли не сълзите са най-срамното нещо на земята. Естествено, не трябва да създаваме лигльовци, но детето трябва свободно да си излее емоцията. Смята се, че една от причината за значително по-ниската продължителност на живот при мъжете, е именно въздържането от сълзи.
Притеснената жена си поплаква, споделя с приятелки и ѝ олеква. И живее средно с 8 години повече от силната си половинка. Която, под натиска на приетите норми, трябва да се прави на мъж и да сдържа емоциите си, като ги трупа в себе си. Така че, хора, когато ви е мъчно плачете, когато ви е хубаво се смейте от сърце, за да сте здрави! Без да се съобразявате дали е прилично или не. Както правят децата.
Учете се от детското любопитство и го практикувайте, докато сте живи. Купувате скъпа играчка, а до вечерта тя вече е разглобена. Не се вбесявайте, радвайте се, че детето иска да знае. То иска да разбере откъде излиза този звук, какво има вътре, защо така святка и как върви сама?
Детските въпроси за безкрайни, често ни се струват глупави и досадни, но малкият човек иска да се учи, да опознава света.
"Защо луната не пада? Как водата се катери до десетия етаж? Как змията се движи без крака?"
Ако се заемете с отговорите на детските въпроси и се заровите в интернет, и в енциклопедиите, рязко ще повишите своите знания и интелигентност. Не само ние учим децата, те също ни учат, и то повече, отколкото предполагаме.
Ако по техен пример по-често в ежедневието си задаваме въпроса „Защо?” и сме любопитни като тях, може би проблемите ни ще намалеят. Може би за това учените са установили, че именно любопитството е това, което поддържа младежкия дух, независимо от възрастта.
Децата бързо забравят лошото. Отлично поведение, ако искаме да сме здрави! Сигурно, когато някой ви обиди или постъпи непочтено с вас, започвате да се терзаете дни и нощи и да правите генерални умозаключения. Погледнете какво правят малките деца - сдърпат се за някоя играчка например, може дори да има и юмруци, а след пет минути прегърнати отпрашват нанякъде. Без анализи и тежки присъди.
Гневът, притеснението и злобата са предпоставка за болести, така наречените психосоматични заболявания – исхемична болест, високо кръвно, язва и много други, да не кажем почти всички.
Правете като децата, хвърлете лошото назад и не му обръщайте внимание. Ако някой, който ви е наранил, му е толкова възпитанието, образованието и манталитетът, това не означава, че вие трябва да се поболявате.
Да се забавляваме като децата! Може сто пъти да прочетем една и съща приказка, но на детето не му е досадно. Привидно скучно и рутинно занимание, но за малкото не е така, защото то умее да се забавлява, да извлича удоволствие и от обикновените неща. Ако успеем да усвоим това качество, ежедневната ни работа би станала далеч по привлекателна и по-малко уморителна. Ако на всеки рутинен детайл погледнем с нови очи, както децата, досадата ще изчезне.
Децата не обичат режимите. Режимът е полезен, само когато е съобразен с индивидуалните нужди на човека. Но как да кажем на стомаха, че трябва да се храни в 12 часа или на мазъка да заспива на обяд?
Опитайте и ще срещнете яростна съпротива от страна на детето. Защото човешкият организъм е направен така, че да яде, когато е гладен и да спи, когато му се спи.
Стомахът е готов за храна, когато има достатъчно храносмилателни сокове и сигналът за тяхното наличие е гладът, мозъкът е готов за сън, когато е уморен. Ако се издевателства над тялото с измислени режими без да се вслушваме в действителните му нужди, то си отмъщава по някакъв начин.
Боли ли ви стомах от време на време? Страдате ли от безсъние? Лесно ли се нервирате? Навярно сте си наложили режим, който няма нищо общо с вашия организъм. И което е по-страшно, налагате такъв и на детето си.
