Може ли посещението в лекарския кабинет да ни донесе куп неприятности?
Сигурно сте се убедили, че често става точно така.
Тук не става въпрос за нерешени здравословни проблеми и тежки заболявания, нито за организационни проблеми в здравеопазването. Неприятности си създаваме, когато се ходи по лекари без належаща причина.
Ще кажете - кой ходи по прегледи без причина? Всеки лекар ще ви каже, че се случва и то нерядко. Естествено, когато детето е болно, особено, ако е малко, трябва да се консултира с лекар. Но често майките водят отрочетата си просто ей така, без основателна причина, "за успокоение", "защото ще пътуваме", "баща му се притеснява" (цитирам). Или защото детето си почесвало ухото преди заспиване, кихало при слънчево време, въртяло се в леглото, вчера имало една пъпка, днес я няма...
За ненужните прегледи допринася и фактът, че не се плаща за преглед на деца, както и лесния достъп до лекаря. Които са живели в чужбина знаят, че за спешни случаи час за преглед се дава до 3 дни, а за останалите след 2-3 месеца.
Защо обаче ненужните посещения в лекарския кабинет са опасни?
Първо, създавате постепенно дете хипохондрик. Щом то се чувства добре, но майка му го води на лекар, значи дори кихането и леката хрема са нещо много опасно. Така то приема за голям проблем, дори леките неразположения и страда.
Втората опасност идва от това, че ходенето по лекари е свързано и с прием на ненужни лекарства. Знае се, че повечето от болестите при децата са вирусни и минават с или без лечение. Но по правило щом майката е притеснена (приема се, че има основание), се изписват лекарства.
Давайки медикаменти, майката е спокойна, че прави нещо за детето, нищо, че го тъпче с химия. Лекарят трябва да е много смел, за да каже, че нищо му няма на детето и ще му мине без лекарства. И така, за една лека хрема стандартно се изписват имуностимулант, витамини, капки за нос, противоалергично, таблетки за смучене. Дотук 5.
От това следва и финансовото натоварване за семейството - минимум 30-40 лв. Да не говорим за ненужните (и болезнени) изследвания, които се налагат, когато състоянието на детето не се "връзва" с притесненията на родителите.
Леките проблеми успешно се решават с "бабини" методи, стига детето да няма други утежняващи хронични болести.
Дългото чакане пред лекарския кабинет, особено ако не се работи с часове, със сигурност ще разболее детето от контакта с останалите болни. Ненужните прегледи са опасни не само за пациента, но и за лекаря. Те му "изяждат" времето и енергията, които той би отделил за наистина сериозно болните.
Освен това е и опасен "синдромът на лъжливото овчарче", дори детето да е сериозно болно, лекарят да не го приема на сериозно, знаейки, че се идва в кабинета за незначителни оплаквания.
Майчиният инстинкт е много силен, обикновено майката познава състоянието на детето си и знае кога да потърси лекарска помощ. Важното е тя да е навременна и адекватна, без да се травмира детето с излишни прегледи.
