В ерата на социалните мрежи и дигиталните решения, като че ли не минава ден без селфи. Бързо и отчетливо щрак, приплъзване по дисплея, няколко подобрения при необходимост и светът може да ни види. Отново!
Безопасно ли е да преминаваме в режим „селфи“ и ако предозираме, има ли лоши последици? Каква е ситуацията със селфитата при децата ни?
Да ни плаши ли пристрастеността им да присвиват устни и позират в една и съща поза до припадък? Образователен сайт №1 на България – Уча.се отново ни гостува, за да размишляваме по темата.
Селфито като начин на изразяване
Денят е прекрасен, слънчев и зареден с положителна енергия – широка усмивка за селфи като израз на нашето настроение. Перфектен грим, нови обици, убийствено червило – самоснимачка, за да покажем посланието ни към света.
Да изразяваш себе си и своята индивидуалност чрез селфи е безобидно и безспорно – модерно. Имаме ли обаче реално причина да го правим всеки ден? Май не, особено когато разгледаме последните 10 снимки и открием, че няма почти никаква разлика. Обаче как да се откажем от навик, който милиони други ще продължат да практикуват….
Селфито като магнит на внимание и начин на социализиране
„Ето ме! Време е да покажете колко ме харесвате“ приканва всяко ново селфи. В тази игра на „харесвания“ се създава една изкуствена аура на популярност около образ от снимка, който не винаги се припокрива с личността зад нея. Патят си най-вече децата ни, тийнейджъри, които се втурват да имитират идолите си от телевизията и очакват подобна слава.
Разочарованието е пълно, когато очакваните „харесвания“ закъснеят или така и не се появят, настъпва момент на разочарование, дори депресия. Възможно е възприятието за себе си да бъде променено, детето ни да се почувства недооценен или отхвърлен от средата, в която се намира.
А социализирането е важен процес във всеки един етап от нашия живот. Никой не желае да бъде аутсайдер, поради което е склонен да последва тенденцията с всичките ѝ негативи.
И ако безразличието е само една от възможните неприятни последици, то онлайн тормозът основателно се смята за по-лошия сценарий. „Кифла“, „Позьорка“, „Грозник“ са само част от хапливите коментари, които сриват моментално доброто първоначално намерение на селфито. Как да предпазим детските очи от негативните коментари по негов адрес – просто няма как.
Погледнато от един друг ъгъл обаче, подобна ситуация може да ни даде добрата възможност да разгледаме на дневен ред житейските уроци: „Не трябва да се плаща данък обществено мнение“, „Не може да се харесваш на всички“ или „Хората просто обичат да са негативни“. Ако темата с тормоза ви е интересна, с Уча.се я разгледахме по-подробно ето тук.
Селфито като висша форма нарцисизма
Независимо дали става дума за нас или нашите деца, селфи-модата допуска сериозна концентрация на нашето собствено внимание към нас самите и външния ни вид. От една страна то дава повод за повече размишления относно това какво точно искаме да кажем или покажем на света, подбутва ни да бъдем активни и себеизразителни. От друга страна обаче завърта същият този свят около нас и може да ни замае до една „по-извисена“ форма на нарцисизъм.
Не може да не сте забелязали десетките филтри и инструменти за ретуширане, които тийнейждърите използват преди да публикуват снимка, а е много вероятно и вие самите да ги ползвате. Не че има нещо лошо в тази практика, освен фактът, че това не е реалността. И когато виртуалната красота се разпадне под напора на реалността, Егото страда.
Ето защо е добре да подхождаме към селфитата по-скоро на шега. Да напомняме на децата, че е страхотно да се снимаш за забавление, да застанеш в някоя и друга смешна поза или да покажеш новата си прическа, но да не задаваш тежест на този акт на себеизразяване. Така едновременно ще се предпазим от негативни емоции и от възможността да се пристрастим към излъскания си виртуален образ.
А сега... кой е готов за едно селфи?