Сутрешно неразположение и гадене, промяна в апетита, емоционална лабилност, повишена раздразнителност, депресия... Всички тези признаци са характерни за бременните жени, но има случаи, в които партньорът на бъдещата майка изпитва същите  симптоми.

Това състояние е известно като синдрома на Kувад, наричан още синдром на "бременния" татко или симпатична бременност. Терминът идва от френския глагол "couver", който означава мътене, люпене и описва птиците в дивата природа, които защитават и мътят яйцата си, преди да се излюпят.

Терминът е използван за първи път от антрополога Е. Б. Тайлър през 1865 г. с цел да опише различни ритуали, изпълнявани от мъжете, докато жените им раждат. Такива обредни действия са наблюдавани в различни исторически периоди, в различни култури и етноси по света като се започне от древна Гърция и части на Римската империя, премине се през баските райони на Северна Испания, Китай, Тайланд, Борнео, части на Русия и се достигне до индианските племена в Северна и Южна Америка.

В някои култури бъдещият баща избягва яденето на определени храни или боравенето с оръжия, ножове или други остри предмети. В Папуа Нова Гвинея мъжът  изгражда  специална колиба отделно от останалата част на селото и отива в нея, когато жена му започне да ражда. Той остава в леглото и имитира болките на раждането, докато се роди детето му. Подобен обичай се наблюдава и при баските. Антрополозите смятат, че това нетипично поведение може да има  различни послания според културната среда като например идеята бащата да привлича злите духове и те да са далеч от майката, да се засили връзката между бащата и идващото на бял свят дете или за да се облекчи  засилената тревожност в двамата партньори.

В повечето развити страни не съществуват подобни ритуали, но синдромът на Кувад съществува при някои двойки, в които мъжът изпитва същите или подобни неразположения като жената, вариращи от леко гадене или болки в гърба до увеличаване на теглото или зъбобол. Група италиански учени смятат, че броят на мъжете, които развиват синдрома, варират между 11% и 65%, докато според други проучвания привидно "бременните" татковци са дори 80% и повече.

Тази тенденция се разраства в западните общества след 2000 г., което отчасти се дължи на засиленото участие на мъжете в родилния процес. Някои лекари смятат, че обучаването на бъдещите бащи като "треньори" или утешители на партньорките си в родилната зала, е довело до нарастване броя на развилите симптома на мнимата бременност.

В САЩ, Канада и европейските държави мъжете обикновено придружават бременните си партньорки на контролните гинекологични прегледи, интересуват се с подробности как се развива ембрионът, какви са показателите на бъдещата майка, какъв хранителен и двигателен режим е препоръчителен за нея. Много мъже четат книги и списания по темата или обменят опит със свои приятели.

Въпреки общоприетото  схващане, че мъжете са лишени от емоции и чувства, все повече представители на силния пол изразяват свободно радостта си от факта, че ще стават бащи и с готовност се подготвят за бъдещата роля на грижовни родители. Една бременност би могла да въодушеви и разнежи дори най-силния и корав Адамов син, който долепя ухото си до закръгленото коремче на любимата жена в желанието си  да чуе тоновете на бебето си, да усети как то рита и да долови признаците на идващия живот. Безценно!

Синдромът  на Кувад според различните специалисти може да бъде класифициран като:

1.Психическо разстройство. Някои доктори смятат, че мъжете може би изпитват известна ревност заради способността на жената да износи и роди дете.

2.Реални биологични промени в тялото на бъдещия баща. Екип от канадски учени съобщава, че изследваните проби са доказали по-високи нива на женския хормон естрадиол и по-ниски нива на мъжкия хормон тестостерон в кръвта и слюнката на "бременни" татковци в сравнение с група на мъже без деца.

3.Реакция на променената социална роля на съвременните мъже и тяхната повишена чувствителност при поемането на отговорностите на бащинството.

4. Набор от психо-соматични симптоми без индикации за психично заболяване. Психо-соматичните признаци са физически симптоми, които са повлияни от емоционални фактори, свързани с очакваното раждане.

Симптомите на синдрома могат да се проявят по различен начин като повишаване на теглото, гадене и повръщане, стомашни спазми, запек или диария, промяна в апетита, нарушения на съня, главоболие, зъбобол, кръвотечение от носа и др.

Някои мъже могат да развият и по-драматични белези на синдрома на "бременния" баща, чиито прояви са най-изявени през третия и четвъртия месец на бременността, както и през дните напосредствено преди и по време на самото раждане.  Наблюдава се и тенденцията синдромът да се проявява преди всичко при по-млади мъже, които очакват първото си дете в сравнение с тези бащи, които имат две или повече деца.

Кувад  синдромът не е включен в списъка на психичните заболявания в най-новото издание на американския "Диагностичнен и статистически наръчник на психичните разстройства". Международната класификация на болестите на Световната здравна организация също не отразява синдрома на "бременния" баща като някакъв вид заболяване.

В допълнение, той не е описан в повечето медицински учебници, въпреки че в някои наръчници за лекарите в семейната практика се споменава мимоходом като неразположение с неизяснен произход.

Тъй като синдромът на "бременния" баща не се диагностицира като болест, това състояние не изисква специално лечение. Въпреки това медитацията, йога упражненията и други подобни терапии имат успокояващ и релаксиращ ефект върху състоянието на засегнатите. Чаят от мента или джинджифил спомага за облекчаване на признаците на гадене.

Кувад синдромът може да се приеме като една симпатична последица от все по-навлизащото приобщаване на бащите към процеса на бременността. Майката е тази, която износва бебето, но бащата не бива да е единствено страничен наблюдател. Ако бъдещият татко приема присърце грижите и вниманието, от които се нуждае партньорката му, ако той е съпричастен с физическите и емоционални неразположения на половинката си, това  е нормална реакция. Нещо повече, това е очаквано поведение от съвременния мъж, който е узрял за бащинството.

Когато обаче тези нормални отношения придобият формата на маниакалност, значи е дошло времето да се потърси консултация със семеен терапевт, психолог или медицински специалист.

Синдромът на Кувад почти винаги отминава, след като бебето се роди. Не е известен начин за предотвратяването му, тъй като лекарите все още не разбират защо някои хора го развиват, а други не.