Стъклото е едно от най-важните открития на човека, подсказано от самата природа. Парченцата обсидиан, образувани при вулканичната дейност, навели хората на мисълта да създадат сами подобна твърда сплав.
Има исторически сведения, че стъклото е използвано за пръв път през четвърто хилядолетие пр.Хр. в Месопотамия и Египет като глазура за керамични съдове. Древните стъклени изделия били зеленикави на цвят поради наличието на железни примеси в пясъка, който се използвал при производството.
В Европа през 10 век Венецианската република става център на производството на стъклени предмети с много високо качество. Създадена е гилдия на стъклопроизводителите, която установява стандартите на занаята и се старае да съхрани тайните му. Затова през 1271 г. е приет закон, с който се забранява вносът на стъкло от другаде и приемането на работа на стъклари чужденци. Впрочем местните стъклари са били добре възнаградени заради тези ограничения. Те били едни от най-уважаваните жители на острова и се ползвали със специални привилегии – например да носят меч и да имат съдебен имунитет. На дъщерите им пък се разрешавало да се омъжват за младежи от богати и знатни семейства.
Венецианските дожи, които управлявали града, насърчавали развитието на занаята, но изисквали да се запазят тайните на производството. Така през 1291 г. е приет още по-строг закон, според който производството на стъкло трябва да се пренесе от Венеция на близкия остров Мурано. Формалната причина била евентуалната опасност от пожар, предизвикан от огъня в многобройните работилници, който би могъл да унищожи града. Историците обаче са на мнение, че истинската причина е желанието на управата на града да изолира майсторите стъклари, за да не изтече информация за начина на производство. В подкрепа на това твърдение е и фактът, че през 1295 г. е издаден нов закон, който забранява на майсторите да напускат острова, а всички стъкларни в други градове във Венецианската република са разрушени.
Отначало в Мурано се изработвали предмети само от цветно стъкло, декорирани с емайл и злато в съответствие с традициите от Близкия Изток.
През 13 в. на острова се преселват византийски стъклари, които донасят познания за изработката на стъклената мозайка (смалт).
През следващите векове на острова се раждат различни технологии за обработка на стъклото, които се използват и до наши дни. Например авантюриновото стъкло – стъклената маса се смесва с частици от мед, които при изстиването ѝ кристализират и създават ефект на бляскави точки. Технологията е открита случайно, когато един от майсторите неволно поръсил мед на прах в горещата стъклена смес, над която работел.
Друг местен вид стъкло се нарича кракелаж - неговата структура напомня натрошен лед, множество пукнатини, които оформят своеобразна рисунка. Ефектът се постига, след като още топлият стъклен предмет се потапя в хладка вода, а образуваните пукнатини след това се покриват с друг стъклен слой. Отначало по този начин правели имитации на старинни съдове от времето на Римската империя, но постепенно той станал много популярен и за оригинални изделия.
През 15 в. бил изнамерен метод за изработка на кристал, в резултат на което островът станал единственият производител на кристални огледала в Европа. Там са създадени кристалното, емайлираното, многоцветното и млечнобялото стъкло, както и имитационните скъпоценни камъни.
Продукцията на остров Мурано била много търсена от европейските кралски дворове, които плащали добре за нея.
Въпреки забраната стъкларите да напускат острова, някъде в края на 15 в. някои майстори успели да емигрират във Франция и Моравия и там създали първите конкурентни центрове за производство на стъкло. По-късно такива центрове се появили в Англия и Холандия. Колкото и да се стараели тамошните майстори обаче, никъде не могли да създадат стъкло с такава бистра прозрачност като венецианското (Мурано).
Тайната на муранското стъкло се крие във висококачествената ръчна изработка и в спазването на оригиналната технология. Основният материал, от който се изработват стъклените изделия, е силициев диоксид, който се втечнява под въздействието на висока температура. За да стане материалът по-лесен за обработка, към него се добавят други компоненти, които променят твърдостта му. Получената стъклена маса се оформя на пръти, които се нагряват на газова горелка, докато стъклото започне да се разтопява и да се изтегля под формата на нишка. В това състояние материалът позволява оформяне чрез издухване, движение на ръцете или специални инструменти.
Макар че основната технология е една и съща, има различни техники за изработка на мъниста и предмети от изтеглено стъкло. Най-известна е техниката "мурине", при която различните цветни пластове се наслагват един върху друг и впоследствие стъкленият прът се нарязва под ъгъл – така се разкрива цветният мотив, заложен при напластяването. Стъклената мозайка, наричана "милефиори", се получава, когато в матрица с формата на звезда се наслагват един върху друг разноцветни пластове - след нарязването се открива флорален мотив.
И до ден днешен някои от най-старите работилници продължават да се трудят по оригиналната технология, а много от тях са се превърнали и в популярни марки за модни аксесоари и предмети за бита - например "Antica Murrina Veneziana", "Ercole Moretti", "Corte Murrina" и др.
Автор: Тоня Василева
* Ето как опитните венециански стъклари изработват произведения на изкуството.
