Запознах се с Нели преди две години, докато бях безработен и си търсех нещо на хонорар. Още след първия наш разговор бях сигурен, че се заражда ценно приятелство в моя живот. Оказах се прав, не защото имам някакви свръхестествени гадателски способности, а поради факта, че само няколко минути в компанията на Нели са достатъчни, за да осъзнаеш, че тя не тръгва с предубеденост и липса на отношение към никого и много, много отдавна (може би дори в някой минал живот) е избрала да приеме радостно живота и хората, които среща, вместо да остави песимизмът да определя правилата на играта.
Иначе Нели завършва средното си образование в Германия, но след това се връща в България и решава да запише археология, за да потърси връзката между миналото, настоящето и бъдещето в развитието на човешкия род. За съжаление реализацията на един млад и буден археолог в България се оказва без особена перспектива от финансова гледна точка и тя се насочва към графичния дизайн. И така вече близо 15 години, като 11 от тях и до днес са свързани с нейната творческа агенция, за чийто малък екип работата си е работа, но приятелството и моралът са над всичко.
У дома Нели няма телевизор, защото не иска да губи от времето за общуване с двете си дъщери за сметка на "зомбираното" прещракване на каналите. За нея йога е богатство, което те кара да подобриш качеството си на живот на редица нива, стига да си дисциплиниран, постоянен и лишен от мързеливост.
Не харесва мнителността на българина (но е на мнение, че и за нея си има доста причини) и е истински щастлива, че постоянно се учи от житейските уроци на хората, с които се запознава, независимо дали срещу нея стои невръстно дете или прегърбен старец.
- Лесно ли е да си жена на ръководен пост в България?
- Не смятам, че полът е определящ в случая. Ако клиентът уважава твоята работа, нещата се случват доста по-качествено и целенасочено. Хубавото на нас жените е, че сме по-емоционални и интуитивни в дейностите, с които се занимаваме, макар че немалко хора отчитат това като минус за успеха на даден бизнес.
- Като графичен дизайнер със сигурност имаш развито естетическо чувство. Но как посрещаш грозните ситуации в живота?
- Помага ми факта, че съм много положителен и отворен за новости човек. Но няма как – за да има баланс, отрицателните и положителни ситуации неизбежно се редуват в нашето битие. Не съм от онези, които веднага биха лепнали негативен етикет на някого, без дори да го познават. Затова ми е доста по-лесно да открия усмивката и в най-черногледата личност.
- Как стигна до йога?
- Постепенно. Имам чувството, че тази философия и начин на живот винаги са ме вълнували. В началото основно четях за йога, а по-късно започнах и да я практикувам. За мен йога отдавна е много повече от асани (йогистките физически упражнения), защото тя ми помага да съществувам пълноценно на ментално, духовно и емоционално ниво. Страшно е, когато невежи хора наричат йога "сектантство" или "промиване на мозъци", въпреки че никога не са я практикували. Така че нека опознаем света, преди да решим да сме негови съдници.
- Ти преподаваш йога на възрастни, но водиш и детски групи. Кое те провокира да го правиш?
- Много обичам децата и работата с тях е сред най-ценните ми и любими моменти от деня. В студиото, където практикувам йога, повечето момичета и момчета са на възраст между 6 и 10 години, като желаещите постоянно се увеличават. Най ме радва това, че децата все по-рядко идват "защото мама или татко казаха така", а го правят от собствени подбуди. Освен с физически тонус и гъвкавост – заниманията с йога допринасят за повишаване на концентрацията, особено при подрастващите, на които тя редовно им "убягва". По време на занятията (чрез различни игри и разговори) се учим на уважение към себе си и своите другари, заедно разпознаваме и разграничаваме отделните човешки емоции, което пък улеснява общуването ни с околните. Учим се и как да отпускаме тялото и ума.
- Знам, че няколко пъти си посещавала Индия. С какво те спечели това място?
- Казват, че или ще се влюбиш в тази страна, или завинаги ще я намразиш. Обичам Индия заради цялата й колоритност. Била съм в най-бедните квартали, но това, което ми направи впечатление, е, че живеещите там са в пъти по-щастливи и одухотворени от редица богати хора, а причината е проста – те нямат очаквания, че някой им е длъжен за нещо. Радват се и са благодарни за всеки малък жест, докато повечето от нас непрекъснато проектират своите очаквания върху другите, а когато те не се оправдаят – започваме да страдаме и да се озлобяваме.
- Твоят съпруг е небезизвестният фотограф Симеон Леви. Лесно ли живеят двама творци под един покрив?
- О, да. Ние сме много близки и съм благодарна на съдбата, че ме срещна с човек, когото спокойно мога да нарека сродна душа. Пожелавам на всеки да намери партньор, с когото да съжителства с лекота и разбиране. За редица хора може да звучи наивно, но аз вярвам в кармата, преражданията и предначертания път. Това ни най-малко не означава, че трябва да стоим със скръстени ръце и да чакаме честицата от тотото или златната рибка. Необходимо е да си поставяме цели и с постоянство, дисциплина, труд и кураж да се стремим да ги постигнем.
- Би ли се занимавала с друга професия?
- По-скоро бих желала да помагам на хората, независимо дали ще е чрез графичния дизайн, йога или каквото и да било.
- Книгата, филмът и музиката, които те вдъхновяват?
- Съвсем логично чета доста специализирана литература за йога, но останах очарована от "Любов" на Елиф Шафак, разтърси ме "Облакът Атлас", не мога без "Масив Атак", "Депеш Мод" и "Колдплей", а дивите, даващи музикален тон във всекидневието ми, са Ройшин Мърфи и Ерика Баду.