За кого се обличат жените?

10.05.2016 11:21

Какво стои зад женското контене? Коя е мотивацията, която кара милиони жени да нахлузят тесни блузи, да се възкачат на токчета, да прикрепват за главите си шапки, панделки и корделки? Безброй теории са изписани и хиляди съмнителни авторитети са се изказали.

Било заради мъжете, заради секса, заради завистта на другите жени.

Не знам кое е вярното, но мога да кажа за себе си - в различните периоди от разнообразния си живот, за какво или кого, аджеба, съм се обличала, а пък вие открийте десетте разлики със себе си.

1. Ранна детска възраст - когато се обличах заради майка ми.

Ако е вярно, че жените се обличат заради другите жени, то при мен беше за една единствена - майка ми. Тя нямаше много изисквания, тъй като от малка бях разсеяно дете и ако напусках детската градина със собствения си чорапогащник и пълен комплект обувки (цели два броя), беше щастлива и благодарна. Разказвала ми е, че в групата ми е имало едно момче Мартин, което било отдало вниманието и времето си да ми събира чорапите и жилетките и после тържествено да ѝ ги връчва накрая на деня. Мартине, не знам къде си сега, но ти благодаря. Ти постави началото на една тенденция, която и до днес се е запазила...

2. Късна детска възраст - когато се обличах заради климатичните условия.

С други думи - дебело, когато беше студено, а когато беше топло - тънко. Процесът на обличане до такава степен нямаше значение, че редовно трябваше да ми показват с пръст метеорологичната обстановка през прозореца, за да съобразя външния си вид с лятната жега или вилнеещата зимна буря.

3. Тинейджърски години - когато се обличах заради Джим Морисън.

Както всички вие знаете, поради краха на комунистическия режим, някои моди дойдоха твърде късно в България и един ден осъмнах като препатила, закърпена, рошава хипарка, макар годината да бе силно повлияна от първите депресиращи ритми на грънджа. Хубавото бе, че ако нямаш опитно око, трудно можеше да се различи коравата фенка на The Doors от тази на Nirvana. При всички случаи, изпадналият вид на човек, който не живял от години в собствен дом и няма нито един жив роднина, беше на почит.

В зимните месеци, когато излизах по скъсани еспадрили и лятна пола, родителите ми са били силно разтревожени за душевното ми здраве, но споделиха много по-късно с мен тези си опасения, тъй като са били убедени, че всичко това е фаза, през която минавам и накрая все пак ще реша да си ударя един гребен. Но дори и те не очакваха, че в един момент ще си обръсна главата, та нуждата от гребен отпадна рязко за известно време.

4. От 19-27 години - когато се обличах, за да подчертая хубавия си задник.

Няма какво да се лъжем. Всяка жена узрява за този момент - моментът, в който бленува да подчертае прелестите си. Вероятно много хора ще кажат, че това е обличане "заради мъжете' и аз нямам нищо против да бъде наречен така. В този период открих тесните дънки, токчетата, червилото и... най-сетне ГРЕБЕНА! (майка ми си отдъхна). Кипрех се с деколтета, обици, къси поли и какви ли не други атрибути тип "ела, вълчо, изяж ме".

5. От 27 до днес - когато се обличам, заради обществения ред.

В живота на всяка реализирана жена, която е затрупана от деца (три на брой), работа (безброй на брой) и домашни ангажименти (които никога не са достатъчно малко), идва ерата на "удобното облекло, което цели да спомогне извършването на дейността по обгрижването на всичко и всички. В гардероба ми се нароиха десетки чифтове маратонки, разполагам с неограничено количество суитшъри, спортни фланелки и рапърски панталони. Има дни, в които просто слагам нещо, за да не ме арестуват за нарушаване на обществения ред в случай, че изскоча гола на улицата с трите деца, две торби с боклук, 2 раници, една количка и прочие. И не защото искам да съм провокативна, а защото рядко ми остава време да се замисля какво да облека.

Но който и период да разгледаме, важат няколко неизменни правила:

- Никога не разбрах функцията на дамската чанта. Вероятно има такава, но аз винаги съм предпочитала да нося в джоба си това, което ми трябва, а ако не влиза в джоб, го слагам в раницата. В редките случаи, в които съм официална и прекрасна, ползвам малка чанта за телефон, портмоне, документи и ключ.

Помня, преди години, още когато се разхождах по токчета и къси поли, мъжът ми ме попита защо не си купувам скъпи чанти, като другите жени. Отговорих му, че съм виждала десетки мъже, които обсъждат готина мацка, която минава покрай тях, и нито един никога не каза "Аууу, каква страшна чанта имаше тази". Той се съгласи.

- Състоянието на тялото и духа е по-важно от дрехите. Колкото и да се гримираш и контиш, нищо не може да замени стегнатата фигура, уханието на свежо и чисто и усмихнатото лице. И двеста кила Армани не могат да компенсират намусената физиономия на жена, която излъчва безкрайно, неспирно недоволство.

- Скъпата дреха винаги си личи. Така че, по-добре пет скъпи, отколкото 200 евтини, но аз това никога не го спазих. И ми личи!