Здравейте Алексей,

Много ме заинтригувахте с вашите статии, също и книгите на Иви и смятам да посетя предстоящия семинар в Пловдив. Бих искала да ви попитам обаче дали потенциалът може да бъде насочван за преодоляване на проблеми в лични отношения. Дали всъщност трябва да ги виждаме като проблеми или да ги омаловажим и да търсим нестандартни начини за решаването им? Питам, защото в следствие на дългогодишно търпение и стискане на зъби по повод конкретна ситуация, вече се появиха здравословни проблеми - нарушена акомодация, силно главоболие, проблеми с вестибуларния апарат, разни дерматити и други странни такива, а изследванията ми са в норма - нищо смущаващо за лекарите. И работата ми страда от това, защото съзнанието ми е ангажирано с друго, а не с това, което трябва да върша. Само ако можеше да изляза по някакъв начин от ситуацията, да не съм вече в нея или да я погледна по друг начин, щеше да е много добре... По идея на Иви издадох разрешаваща заповед нещата да се развият по най-добрия за мен начин :) Надявам се да успея да дойда на семинара, а ако можете, дайте междувременно и вие някоя идея! Благодаря много !

Здравейте,

Бих искал да се извиня на тези, които са ми писали преди вас, но реших да отговоря първо на това писмо, защото то насочва към определени базисни понятия, които е добре да изясним.

В интервюто, което беше публикувано скоро в Edna.bg, споменах някои от основните характеристики на потенциала: той е неутрален и е на разположение на всеки да го проявява в различни степени и по различни начини.

Потенциалът може да бъде използван, за да си създадем проблеми и тези проблеми могат да бъдат от всякакво естество: лични, служебни, здравословни и т.н. – ние сме тези, които задаваме параметрите.

В предишен материал говорихме за картата и как тя очертава нашите граници, които поставяме при възприемането на  действителността. Казахме, че "картата не е територията", защото нашите представи за реалността не са реалността сама по себе си.

Всъщност обаче също толкова вярно е и едно друго твърдение, което на пръв поглед изглежда противоречиво: "Територията е картата". Тази идея на практика ни разкрива същата истина, погледната от другата страна, а именно, че реалността се формира от нашите мисли. "Наблюдавайте мислите си – те стават ваша съдба", казва мъдрецът.

Идеята, че светът е наше огледало и ние сме в много силна и непрекъснато работеща връзка с него, както и различните практики, свързани с тази идея, идват още от древността. Каквото излъчваме ние към това огледало, то го отразява, създава като образ и го вгражда в живота ни или казано по друг начин, реалността заема формата на модела, който й подаваме.

Потенциалът обаче може да бъде проявяван и в посока за разрешаване на проблемите ни, независимо от какъв характер са те.

Как става това?
Има една част от вашия въпрос, която ни насочва директно към разликата в подхода, който аз ползвам в работата си и този на класическата психология. Вие питате дали всъщност трябва да виждаме проблемите като проблеми или да ги омаловажим и да търсим нестандартни начини за решаването им?

Класическата психология се отнася много сериозно и стандартно към проблемите -дефинира ги, обяснява ги, анализира ги, с идеята, че така ще стигне до решението. Имам клиенти обаче, които години наред са ходили на психоанализа и са се превърнали в страхотни експерти по обясняване защо им се случват определени проблеми, но за съжаление нямат никаква идея как да ги решат, а в живота им нищо не се е променило, освен това, че могат да говорят по-дълго и убедително за същите тези проблеми.

Не става въпрос за това да отричаме, че има проблем или да го "омаловажим" в смисъл да се преструваме, че го няма, но е напълно достатъчно да констатираме дадена ситуация като проблематична, без да е необходимо да задълбаваме твърде в нея.

Основното е да излезем от мисленето, което я е създало, от проблем-правещата логика, в която е затънало съзнанието. Ние се опитваме да прилагаме едно и също мислене както в творенето на проблеми, така и в решаването им. Проблемът обаче не може да даде решението – то се намира извън него.

Моделът "проблем-решение" не работи и Айнщайн го е изразил много точно, заявявайки, че "не можем да решим проблемите, като използваме същия тип мислене, който сме използвали, когато сме ги създали". С други думи: както една АЕЦ не произвежда праскови, а ток, така и проблематичното мислене не произвежда решения, а проблеми.

Нашата задача е да излезем от възпрепятстващото мислене и да влезем в режим, който разрешава границите ни да се разширят и да отпаднат бариерите в менталните модели, които ни пречат да бъдем щастливи. В този смисъл, Ивето (Ивинела Самуилова –бел.ред.) ви е дала чудесна насока да смените ограничителната заповед, която сте издала сама на себе си и изпълнявате в тази конкретна ситуация, с разрешителна заповед, която съдържа много възможности за развитието й.

Това вече, от позицията на матрицата, е нестандартно (и несериозно) отношение към проблема и за нейно нещастие тя няма алгоритъм, с който да отреагира. Именно затова то сработва!

Има много нестандартни (и за наше удоволствие – много забавни) техники, които може да приложите към вашата ситуация. Една от тях, например, която разглеждаме и на курса , е т.нар. "пренаписване на сценария".

Тук идеята е да излезем от логиката на проблема, да спрем да дълбаем в него, да подходим с нагласата: "Пет пари не давам какво конкретно се е случило, (но то не ми харесва)" и след това да създадем нов сценарий, в който не само да липсват негативните последици от стария вариант, но да има ясно формулирани позитивни последици за живота ни. Така не само ще успеете да видите ситуацията по един нов начин, но може да очаквате неочаквано развитие и то да се окаже по-добро от всичко, което сте си представяла...

* Въпроси към Алексей можете да задавате на edna@netinfocompany.bg. Анонимността на писмата е гарантирана.