Днес се навършват 124 години от рождението на великия български писател Димитър Талев.
Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година.
Расте в семейството на майстор железар и ковач. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 години остава без баща.
Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г.
След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по един семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 г.
Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.
През 1927 е привлечен като коректор във в. „Македония“. През 1929 г. поема поста редактор, а на следващата година става главен редактор. Димитър Талев става сътрудник към вестник „Зора” - най-авторитетният вестник по това време, вестникът на интелигенцията.
Обявен е за националист и е изключен от Съюза на българските писатели.
През октомври 1944 г. е арестуван без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“.
След 1948 г. семейството му е изселено от София в Луковит.
Той се посвещава на свободна писателска практика. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта.
Умира на 20 октомври 1966 г. в София. Сред най-великите му произведения се нареждат "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден".