Рая Синева
Не може да не признаем – добре го каза папа Франциск на тийнейджърите.
„Щастието не е приложение, което можеш да свалиш на телефона си“. Което честно казано, си е доста несправедливо. Предвид, че има приложение за месечен цикъл, можеха да измислят и поне едно за щастие. Изчисляваш си коефициента на житейска удовлетвореност и си спестяваш философските размисли поне за 5 години напред.
Така работата с приложението все повече заприличва на колелото на Миташки – ще ни го направят, ама друг път. Дотогава може да се запасим с шоколад, книги за щастие и заклинания и всеки да се спасява, както може.
То, щастието, ще си дойде, когато му дойде времето. Или пък когато най-малко го очакваш. А може и след нещастието, защото те двете нали са на ротационен принцип – първо едното, после другото. Важното е, че все някога ще дойде, нали?! Пу-пу! Дай Боже! Тихо, че да не урочасаме работата. И така, докато не минат още няколко години и не осъзнаем, че май-май няма да станат така нещата. Ами как ще станат?! С чакане не идва дори автобусът (а там си е бая чакане), та камо ли щастието. За него си трябва работа и постоянство. Ако не става с работа и постоянство, значи е нужно МНОГО работа и постоянство.
Щастието е като къща – градиш го тухла по тухла. Започваш от нищото, докато не стигнеш до покрива. Понякога основите се разклащат, стените падат и а-ха ще рухне. Тогава се захващаш още по-здраво, за да я направиш стабилна и устойчива. Около теб се навъртат разни зяпачи и сеирджии. Всеки се прави на майстор и ти дава акъл как да я направиш.
Някои ще изгониш, други ще послушаш, трети може да поканиш да влязат вътре... за кратко или за по-дълго. Ти ще си решиш. Понякога ще ти писне, ще се измориш и ще ѝ теглиш една. Но рано или късно пак ще се върнеш, защото това си е твоята къща, твоето щастие. Не можеш да се откажеш. Писано ти е да си я построиш.
Дори когато я завършиш и я обзаведеш по свой вкус, работата по нея няма да спре. Нещо ще се счупи и ще трябва да го поправиш. Ще се измърси и ще трябва да я почистиш. Ще влязат лоши хора и ще трябва да проветриш. Ще влязат добри хора и ще трябва да се научиш да живееш с тях. И така цял живот.
Щастието не се търси – то се създава. Формираш си отношение и светоусещане. Учиш се да го откриваш първо в себе си и после в другите. Да го създаваш там, където мислиш си, че не съществува. Да палиш искрата, когато е тъмно, и сам да поддържаш огъня, въпреки вятъра. Да го съграждаш отново, когато основите падат, а стените се рушат. Да го строиш тухла по тухла. Цял живот.
Сигурно затова има приложение за цикъл, но никога няма да има за щастие. Цикълът все някога идва.
Щастието обаче никога не идва от само себе си. Номерът е да си го създадеш сам.
Припомнете си още:
- А ако нямаш сродна душа?
- Не пазим сърцето си, а го лишаваме от любов
- Да живееш, за да си харесван в социалните мрежи
- Колко е (мало)важно да бъдеш красив
- Самодостатъчна – това звучи гордо
- Свещени съвети за любовта от папа Франциск
