Само занимаващите се с маркетинг казват: "Лоша реклама няма". Не считам обаче, че същите са уверени в това твърдение, а по-скоро го използват като оправдание пред шефа им, когато не са успели да се справят с поставена от него задача. Професионалистите в тази област може да се самозаблуждават един друг колкото си искат, но потребителите не могат да бъдат подведени така лесно.
След като изгледах няколко рекламни блока, смело мога да обобщя, че не само ги има лошите реклами, но и са в пъти повече от добрите. Категоричният си извод за това ще мотивирам като споделя какви въпроси, мнения и коментари изникваха в мен, когато гледах рекламите на водещи пазарни продукти, както и когато тествах някои от тях.
Започвам с перилните препарати. Защо в рекламите им неколкократно се набляга на това, че изпират петна от кръв? Ако постоянно цапам ризите си с кръв, изпирането им ще е последната ми грижа. Защо не ни предлагат информация, която наистина би ни била полезна в ежедневието? Kато например това какво ще се случи с документите ни, ако случайно ги изперем с въпросния продукт.
Матраци. Какви по дяволите са тези матраци от пяна с памет? Мисля си, че никога няма да си купя такъв, защото имам срамни моменти в леглото, които още се опитвам да забравя. Защо ми е още някой да помни тези неща? Особено пък матрак, който има само памет, но не и съвест. Ами ако технологията в бранша напредне до такава степен, че се появят и говорещи матраци с памет?
Сапуни. В рекламата ме съветваха да опитам новия сапун на фирмата и кожата ми щяла да се подмлади. Е, опитах го. Да ви кажа на вкус си е като обикновените сапуни. Още чакам ефекта върху кожата.
Дамски превръзки. Най-впечатляващото в тези реклами е, когато се заговори за крилца. Ще ви изненадам като ви кажа, че това е един от най- търсените продукти не само от жените, но и от мъжете. Жените купуват превръзки, за да ги използват по предназначение, мъжете - заради споменатите крилца, с надеждата, че като подарят продукта, съпругите им ще отлетят надалеч. Разочарованието отново е налице.
Храна за животни. Потресен бях, когато в рекламата се спомена, че в предлаганата кучешка храна има 80% месо. После не ми говорете, че в България хората водят кучешки живот! Такъв процент месо няма нито в кренвиршите, нито саламите, нито каймата. Отгоре на всичко, че понякога самите те съдържат вещества, които ги правят по-вредни дори от цигарите.
Алкохол. Модерните реклами в бранша следват тенденцията да обръща внимание на превенцията от злоупотребата с алкохол. Тогава защо след като производителите са така социално отговорни, изобщо се занимават с подобна дейност? Това ми се струва доста лицемерно. Другият сериозен въпрос е защо след като сме употребили няколко напитки, ни предупреждават да не управляваме автомобил, при положение, че тогава всички знаeм дори как да управляваме държавата?
Ако говорим сериозно за рекламите, то трябва да споменем и факта, че дори да не ни харесват, ще продължат да съществуват. Те създават една по-приемлива реалност, в която всичко е прекрасно, а ако не е такова, покупката на рекламирания продукт значително ще подобри живота ни. Ние сме подвластни на рекламите и е време да си го признаем. Ще бъдем в техен плен до деня, в който всички ще сме доволни от своето тяло, коса, гардероб, аромат, автомобил и телевизор. С една дума – никога.