Здравей, Алексей!

Чувствам се малко глупаво пишейки това... като зрял човек, който би трябвало да се справи със собствените си проблеми, а не да се опитва да ги реши "нечестно" :). Чувствам се и като тийнейджърка, пишеща до... Време Супер S примерно :).
Не знам дали техниката ти има право да влияе на други хора, но има едно момчееее :), което харесвам наистина много и с което някакси все се разминаваме във времето. Почти съм убедена, че и той изпитва същите чувства, но все не ни се получава - или той си има приятелка, или аз не съм сама, или нещо друго... В резултат на това между нас има доста голяма доза напрежение (не от неприятния тип, но все пак... :). Та молбата ми е да ме посъветваш какво да направя, така че напрежението да изчезне и нещата да ни се получат?

Благодаря :)!

Здравей,
Преди да отговоря на въпроса ти, искам да обърна внимание на нещо, което ми направи впечатление в началото на писмото: "Чувствам се малко глупаво, пишейки това... като зрял човек, който би трябвало да се справи със собствените си проблеми, а не да се опитва да ги реши "нечестно"...''.

Много си права за едно: наистина зрелите, пораснали и сериозни хора са обикновено тези, които имат проблеми, защото умеят да си ги създават. Радва ме обаче, че имаш съзнание да поемаш отговорност за това, което се случва (или по-скоро ти сама случваш) в живота си. За доста хора отговорността е нещо, което се опитват да избегнат на всяка цена и повечето са много успешни в това. То, мисля си, е и основната причина да се търсят рецепти и панацеи, с които човек да реши всички свои проблеми като с магическа пръчка - веднага и завинаги, без "излишни" движения и ако може само по умозрителен път...

В този смисъл, не разбирам защо си нарекла "нечестно" активното търсене на ресурси за изход от една ситуация, която на теб не ти харесва? Дa проявяваш потенциала е показател за отговорност към собствения живот, проява на жизнеспособност и в никакъв случай не е нечестно. Нечестно би било да се възползваме от нещо, което не ни принадлежи. Случаят с потенциала обаче не е такъв – той принадлежи на всички, в еднаква степен и без условности.

Избрах да отговоря на твоето писмо, защото то, в цитираното горе изречение, онагледява много добре това, за което стана въпрос в предишния материал. Обективисткият възглед за света разделя човека и света, превръща ги в отделни и чужди територии, всяка с ясно изразени граници. Така влизаме в биполярността на матрицата, в която има "честно и нечестно", "възможно и невъзможно", "реално и нереално", но няма решения.

Тази идея е предадена чудесно в книгите на Ивинела Самуилова и също много подробно се спираме на нея в курсовете, защото тя е, така да се каже, отправна, за да можем да излезем от този възпрепятстващ начин на мислене и поведение.

Аз на твое място бих заложил на тийнейджърката, пишеща до Време Супер S (не до вестника, а най-буквално ). Така че, както често се случва, ти си започнала играта – продължавай .

"Време Супер S,
Тъй като в линейното време и пространство се разминавам с лицето Х, премествам ситуацията "нашата среща" в твоите възможности на всякакви времево-пространствени криви, чупки, дупки, фунии, метли и чизми. Назначавам те за главен срещач до реализиране на точната среща с посоченото лице" .

Използвам възможността да се обърна към читателите на книгите и да ги поканя да се включат във фейсбук групата "Животът може да е чудо", в която участниците споделят личен опит и си помагат с идеи за решаване на различни житейски ситуации в духа на подхода, за който става въпрос.

Поздрави,
Алексей

* Въпроси към Алексей можете да задавате на edna@netinfocompany.bg. Анонимността ви е гарантирана.