Замислям се дали наистина обичам държавата си и гордея ли се с нея. Е, оказа се, че я обичам, но не винаги се гордея и то поради обективни, серизони причини.

Затова ви предлагам да променим ситуацията.
България - за мен това са българите. Изумителни хора с изключителни противоречия. Притежават талант и въображение да правят велики открития като компютъра, а насочват тази своя мисловна енергия за хитър-петърщини.

Разпалено казващи: "Високо вдигната глава сабя не я достига" и същевременно мислещи: "Преклонена глава сабя не я сече". Хора, които силно любят и мразят. Често едно и също нещо.

При българите има едно ярко изразено усещане за родолюбие. Питам се защо ли повечето от тях  искат да бъдат разпознавани като патриоти? Патриотите са и ще бъдат най-ретроградната социална група в нашата страна. Парадокс е, да. По дефиниция те желаят една по-добра България. Но ние, гражданите на света, знаем, че за да стане страната ни наистина по-добра, първата крачка е да спрем да мислим по български.

Имам идея: да променим себе си, но без да изневеряваме на стила си!

Длъжен съм да предупредя евентуалните читатели - ако мислите, че чрез текста ще откриете траен начин за трансформация на българския манталитет в теоретичния етикет на поведение от книгите, то ще останете разочаровани, въпреки че е трудно да се разочаровате от нещо, от което не сте били очаровани.

Това, което ви предлагам, е нещо като утопия за България - свят, в който характерни свeтоусещания на българина към хората и въобще към заобикалящата го среда, ще ви се сторят смешни. В същото време ще се убедите, че същата тази утопия съвсем не е плод на художествено въображение, а напълно реален и леснопостижим свят.

За да избягам от абстракцията на философията, предлагам следната схема – нека разгледаме как българите опорочаваме с действията си значението на думи като "уважавам", "обичам", "подкрепям" и пр. - все думи, олицетворяващи необходими морални норми и как да бъде избегнато тяхното погрешно тълкуване.

Ето конкретните предложения:

Да даваме крайни оценки на събитията, като гледаме не количеството, а качеството. Ако ни питат за примера с оптимизма, песимизма и чашата, която е пълна до средата, тогава ние да отговаряме с въпроса: "Ако гащите ти са пълни до средата, как би погледнал – оптимистично или песимистично?".
Да почитаме националните си герои, въпреки че днешна България не е тази, за която те умряха. 
Да продължаваме да сме суетни, без да захранваме тази си слабост, злоупотребявайки с алкохола, защото, видиш ли, като се напием и всички ни наричат хубостници.
Да се научим, че границата на търпение се преминава, когато чашата прелее, а не когато свърши пиенето.
Да обичаме животните, както хората, но без да се отнасяме към хората като с животни.
Да уважаваме и разбираме правилно нежния пол. Когато жена зареже някого поради причина, че не е докоснал сърцето й, то нека не се обиждаме на тема сантиметри.
Да бъдем милосърдни, не само когато даваме пари в клубовете на бедните момичета, които ходят там голи и боси.
Да обясняваме, че е нездравословно да се взимаме прекалено насериозно. Колкото повече се задълбочаваме в себе си, толкова е по-вероятно да стигнем дъното.
Да търсим начини за придаване на колорит в живота си, без да позеленяваме от яд,  да се червим от срам или да се посиняваме от бой.
Да подкрепяме чуждото изкуство, като винаги подозираме, че фън шуй е измислен от китайските крадци, за да се ориентират по-добре в домовете.
Да знаем, че ако някой се държи като паднал от Марс, това не означава, че същият има космическо мислене.
Да обичаме така, като че ли няма първа любов, а само последна.
Да искаме свобода, но не с цената да робуваме на някого, за да я получим.
Да се усмихваме, без да се присмиваме.
Да вярваме, без да се предоверяваме.

Така обединени, възгледите изглеждат не толкова като идеи, а като идеология. Ако усещате нотка на подигравка и стремеж за поучаване, моля да бъда извинен. Не е умишлено.

Единственото, което искам, е след време хората в България да се подиграват на този текст или още по-добре - да не го разбират изобщо.

Тогава ще знам, че посочените от мен по-горе идеи са осъществени.