Свърши ли август, свършва лятото. Край, точка. Още на първи септември из фейсбук заваляват снимки на пожълтели есенни листа, димящи чаши чай, обгърнати от ръце в ръкавички, изобщо – здравей, есенна меланхолия.
Оглеждам се за още едно кратко пътуване до морето и си мисля – защо толкова бързо изпращаме лятото?
Навън все още е над 30 градуса. Даже и вечерите още не са хладни, ако съдим по захвърлената ми на пода нощница.
Да, в името на месеца има „р“, но то не е онова „рррр, замрррръзвам“ на януари или февруари. То е като „р“-то на април, което нашепва „ррррелаксирай“.
Септември си е летен месец, откъдето и да го погледнеш. Морето си е море, листата са зелени, за някои ваканцията тепърва предстои. Дори и за учениците има още половин месец ваканция.
А половин месец си е цяла отпуска, нали.
Вместо да се взираме в идващата есен, да поживеем още малко в лятото. Дори последното море да е останало зад гърба ви, парковете, колелетата, пикниците и концертите на открито се случват с пълна сила.
Има време за димящата чаша чай на прозореца и книгите.
Сега е лято. С малко късмет, и циганско ще има. А то се случва чак в края на октомври.
Така че не отписвайте още лятото, не е възпитано да му обръщаме гръб когато все още е тук, нали.
Още за лятото: