Според Маркс и Енгелс трудът е отличителна черта на хората, която ги различава от животните. Съзнателният труд се разграничава от инстинктите при животните и характеризира човека като "творец".

Колкото и спорни да бъдат идеите за социалния ред на двамата учени, то няма как да поставим под съмнение истинността на това им твърдение, не само защото умело казаните неща са трудно оборими, но и защото ни се ще да бъде така.

Не така стоят обаче нещата с други популярни твърдения по въпроса, някои от които са се превърнали във фолклорни поговорки и са изречени от хора, с не по-малко признати и уважавани имена като тези на Маркс и Енгелс .

Нека разгледаме следните три примера и да поразсъжаваме над тях.
Първо да започнем с класическото: "Трудът краси човека“. Няма как това съждение веднага да не провокира колебания, защото многократно сме се убедили не само чрез наблюдения, но и лично, че когато човек е в отпуска, изглежда и се чувства по-добре.

Трудът, за да разкрасява, трябва да се полага единствено в салони за красота или да бъде в областта на пластичната хирургия. Да не забравяме, че и тогава ефектът е временен, така че на важи.

Друга популярна формулировка е "Трудът е превърнал маймуната в човек“. Не мога да се съглася и с тази еволюционна максима. Само да вметна, че казаното от Дарвин “човек е произлязал от маймуната“ също подлежи на съмнения от много години и най- интересното е, че никъде не се коментира как е реагирала майката му на тези му приказки. Но това е друг въпрос.

Връщам се на труда. Мисля, че от доста време работодателите правят на маймуни хората, които работят за тях и то не само чрез абсурдното заплащане. Поне по едно бананче да даваха. Извън този контекст, изниква още един въпрос. Ако наистина трудът превръща маймуната в човек, означава ли, че когато ни дават почивни дни се опитват да ни направят на маймуни?

Колкото до любимото на младежите "Учи за да не работиш“, тук трябва да призная, че съмнение в правотата на този съвет няма, защото наистина адски много дипломирани хора и такива с по няколко висши образования стоят без работа. Ще дойде време, в което същите тези хора, поради своята ученолюбивост, рано или късно ще научат от живота, че най-доходоносното занимание за изкарване на прехраната е да отворят магазин. 

И става въпрос за отваряне на магазини чрез щперцове и клещи, което за по-голям успех в начинанието се извършва през нощта. 

След разтълкуването на високопарните фрази и разкривайки, ако не истинското, то поне значението им в сегашните условия на труд, искам да за ви задам един въпрос, над който също си струва да помислим алтернативно. Който не работи, защо да не яде?

За финал искам да ви припомня и популярната басня на  Александър Божинов-

- Бабо Мравке, где така?
- Тичам Щурчо за храна. А ти къде със таз гъдулка?
- Днес Калинката е булка, та съм канен на свирня.
- А когато сняг забръска, що ще правиш ти зимъска?
- Ще поискам срам не срам,  аз от твойто житце сбрано.
- Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан!

Имайте предвид, че ако сте родител и рецитирате на детето си с възпитателна цел тези редове, то е много вероятно, поради обстоятелствата на днешната действителност, то да достигне до извода, че тези, които не обичат живота са скъперници.