Посрещнахме 2015 г. с весела компания у дома, на гости или в ресторант. След края на последните фойерверки нека се замислим, кои отрицателни емоции бихме оставили в старата година.
Невъзможно е да променим начина, по който някой друг се държи с нас, ако самите ние не искаме да бъдем наясно с нашето собствено поведение. Как да го променим, когато осъзнаем, че това ни прави нещастни?
В крайна сметка, ние решаваме какво се случва около нас. Ако искаме хармония, ние можем да я създадем, без да губим собствената си цялост и принципи. Идеята не е да мислим, че трябва да угодим на всички, което е невъзможно.
Не е толкова лесно да изключим драмата на предсказуеми отрицателни семейни ситуации, когато те възникнат. Но ключът се крие в желанието ни да се чувстваме достатъчно спокойни в себе си, така че да сме готови да се отдалечим от ролята, която обикновено играем в такива моменти. Искаме да бъдем прави на всяка цена или искаме да бъдем свободни? Кое е по-важно за нас?
Какво става, когато сме нервни на семейни събирания? Може би се притесняваме да прекарваме известно време в сянката на установените от нашите родители, братя или сестри привички? Ако се чувстваме като аутсайдери в семейството, или не сме на едно мнение с останалите, задължително ни лепват етикет “размирник” или “безотговорен”.
Нека пуснем това чувство или го оставим в старата година. Да го изтрием от съзнанието си. Така ние ще се откъснем от старата инерция, която ни вкарва в негативните ситуации.
Научно доказано е, че когато ние преживяваме отрицателно чувство, по какъвто и да е повод, неговата физиологична продължителност трае 90 секунди. След това го няма. Това означава, че тялото престава да реагира на стреса на емоцията. Единствената причина да продължаваме да чувстваме стреса от тази емоция е поради факта, че ние позволяваме на мислите си да се връщат отново и отново. Така тялото реагира с повторения на физиологичното състояние, предизвикано само от нашето настояване за повтаряне на травмата в съзнанието ни. В противен случай, отрицателната емоция ще изчезне!
Колко често сме преживявали враждебен разговор или събитие в ума си, което неминуемо ни прави тъжни, нервни, самокритични и тревожни? Свикнали сме да оставяме мислите ни да командват парада. Ами, ако се променят тези мисли? Това е всичко необходимо, за да променим поведението си, ако искаме да си кажем сбогом с лошите спомени.
Когато някой ни каже нещо, с което ни разстрои или ядоса, как реагираме? Говорим високо, крещим или се свиваме отчаяни? Отсрещната страна е още по-настъпателна и се опитва да манипулира събитията по агресивен начин. Ние се цупим или отстъпваме...Всички сме имали такива реакции в един или друг момент. За да се прекъсне това поведение, се препоръчва смяна на темпото. Как? Като не реагираме. Задържаме старите първосигнални реакции една по една. С течение на времето можем да престанем да се нуждаем от тях, или още по-добре, ако престанем да ги искаме.
Ако подминем нападките, ние сме оставили нападателя на сухо. Опонентът ни ще бъде нещо като актьор, който излиза от пиесата в средата на първото действие. Ние сме свободни, защото не се нуждаем от неговото мнение при потвърждаването на това, което обичаме. Но защо не го направихме досега?
Е, никога не е късно. Сега, в началото на новата година, нека пуснем старите отрицателни емоции да си отидат. А най-добре е да ги затворим в старата година.
Да погледнем хората около нас. Кои са те - спомени или реални хора? Разбира се, че са реални и всичко се случва сега. Днес и сега е точното време, в което живеем. Това е мястото, където е писано да бъдем, не в миналото или в бъдещето.
Затова да се освободим от старите негативни емоции и да си позволим да усетим енергията и автентичността на това да сме живи сега.
