Традиция е да си отправяме пожелания на Нова година и да теглим късмети не само от баницата. Вече ползваме всякакви форми на привързаност към тегленето на късмет - когато сме на кафе, когато сме в интернет, в моментa на преход от старата към новата година ставаме особено чувствителни към понятието "знак". Влагаме много повече значимост на това кого срещаме, кой ни отправя пожелания, как прекарваме празника, кого сме целунали в дванайстия час.

Отношението ни към този момент от годината често граничи със суеверие, но така или иначе, ако за удобството на този текст приемем катo аксиома, че мисълта ни е енергия, би могло да се каже, че Вселенската фабрика за приемане на желания работи на пълни обороти.

Представете си само колко работа създаваме на милиардите създания от светлина, които като пчелички събират съкровените пожелания, излъчени от нашите цветенца, после ги пренасят и складират в медени пити и после цяла година се опитват да ни ги изпратят в удобна за третото ни измерение форма.

Ние обаче, отдавна сме се отдалечили от чистотата на желанието си, изкарали сме няколко махмурлука, навиците ни да преценяваме с предубеденост всичко, което идва в живота ни са подложили на преоценка цяла поточна лента от "искам това, ама искам и онова, обаче го искам при такива и онакива условия", рутината на делника отново ни е вкарала в омагьосаната земя на страха, че ако пуснем питомното, я хванем дивото, я не... и склада на върнатите пратки във Фабриката на желанията се препълва от неприети поръчки.

Ако имате познат, който събира малки фигурки, със сигурност знаете, че дори много да обича колекцията си, ги нарича "прахосъбирачки". Ето това става и с милиардите новогодишни пожелания - натоварени вече с енерегията на неприемането ни, което ние надменно наричаме "несбъднатост", те се покриват с прах, кристалният им блясък от момента на пожелаването потъмнява, вкаменява се и започват да летят като астероиди из Вселената и да разрушават планети. И после се чудим откъде ни е дошло.

Сетих се за тази метафора покрай една приятелка, която отново проля сълзи, че и тази Нова година посрещна сама, а цяла година не си пожелаваше нищо друго освен човек до себе си, пълноценна връзка, някой който да я обича.

Красива, умна, с добра кариера... тя имаше хиляди срещи, и хиляди обожатели, не е като да не й бяха изпратени мъже, които биха я приели като нежно цвете, което да вдъхне радост и красота в живота им, но тя вечно имаше претенции - на този му е дебел задникът, онзи е работохолик, трети харесва колата й, не нея, четвърти се комплексира, че тя има еди какъв си автомобил, а той няма и колело.

Пета решава на третото уиски, че е по-тъпа, отколкото красива и трудът не си струва. Пожелаваше си и здраве, а цяла година прекара в гинекологични кабинети, лекувайки последствията, причинени от липса на секс.

Пожелаваше си и успешна кариера, а цяла година попадаше на мъже, които нямаха нищо против да й осигурят, всичко, което иска барабар с кариерата, но понеже примерно му бил дебел задникът, или липсвал, с лека тъга й даваха там някаква работа да свърши, но понеже не оставаха удовлетворени като мъже от нейното отношение към тях, не й плащаха и Бог знае колко. Жените пък не я наемаха, за да не им вземе мъжете.

И така... и тази година, много желания се родиха в новогодишната нощ, помнете ги, чистете ги от праха и приемайте пощата си. Иска ми се, просто за разнообразие през тази натоварена с много очаквания 2012-та, всяка среща да бъде среща на сърцата, да поглеждаме на другия отвъд претенциите и капризите си. И да обичаме онова, което идва в живота ни, дори когато не го разбираме. Просто за разнообразие. И за да не образуваме ракови клетки у себе си и опасни астероиди във Вселената. С други думи - повече отговорност към любовта, която душата ни желае.

Този материал е специално написан за Edna.bg от Михаела Петрова.